”ѕЏ“¬јЌ≈ «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

»здадено от ћинистерството на териториалното развитие и строителството,управление " адастър и геодези€" през 1993 г.

‘»√”–»

“јЅЋ»÷»

ѕ–»Ћќ∆≈Ќ»я

1.......... ”¬ќƒ

1.1.††††††† ѕ–≈ƒЌј«Ќј„≈Ќ»≈

1.2.††††††† —ЏўЌќ—“

2.......... јѕј–ј“» » ћј“≈–»јЋ» «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

2.1.††††††† ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–»

2.2.††††††† —ѕќћј√ј“≈ЋЌ» ”—“–ќ…—“¬ј  Џћ ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–»“≈

2.3.†††††††  јЋ»Ѕ–»–јЌ≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–»

2.4.††††††† ’ј–ј “≈–»—“» » Ќј Ќя ќ» ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–»

2.5.††††††† ‘ќ“ќћј“≈–»јЋ» «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

2.6.††††††† —јћќЋ≈“ «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

3.......... ѕЋјЌ»–јЌ≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

3.1.††††††† ¬»ƒќ¬≈ ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћ »

3.2.††††††† ѕ–≈ƒЌј«Ќј„≈Ќ»≈ Ќј ѕЋјЌ»–јЌ≈“ќ

3.3.††††††† »«Ѕќ– Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–ј

3.4.††††††† »«Ѕќ– Ќј ј≈–ќ‘»Ћћ

3.5.††††††† »«Ѕќ– Ќј ѕј–јћ≈“–» Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

3.6.††††††† ќ“ ЋќЌ≈Ќ»я ќ“ ѕј–јћ≈“–»“≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

3.7.††††††† ѕЋјЌ «ј Ћ≈“≈Ќ≈

3.8.††††††† “≈’Ќ»„≈— ќ «јƒјЌ»≈ «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

3.9.††††††† Ћ≈“ј“≈ЋЌј  ј–“ј

4.......... »«ѕЏЋЌ≈Ќ»≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

4.1.††††††† –јЅќ“ј Ќј Ћ≈“ј“≈ЋЌ»я —Џ—“ј¬

4.2.††††††† ¬Ћ»яЌ»≈ Ќј ¬ЏЌЎЌ»“≈ ”—Ћќ¬»я

4.3.††††††† ‘ќ“ќЋјЅќ–ј“ќ–Ќј ќЅ–јЅќ“ ј Ќј ј≈–ќ‘»Ћћ»“≈

4.4.††††††† »«–јЅќ“¬јЌ≈ Ќј  ќЌ“ј “Ќ» ‘ќ“ќ ќѕ»я

4.5.††††††† ћј“≈–»јЋ» ќ“ ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

5..........  ќЌ“–ќЋ » ѕ–»≈ћјЌ≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

5.1.††††††† ќЅў» ѕќЋќ∆≈Ќ»я

5.2.††††††† ј “ «ј  ќЌ“–ќЋ » ѕ–»≈ћјЌ≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

6.......... »«–јЅќ“¬јЌ≈ Ќј ƒ»јѕќ«»“»¬»

7.......... —Џ’–јЌя¬јЌ≈ Ќј ћј“≈–»јЋ»“≈ ќ“ ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

8.......... ќЅќЅў≈Ќ»  ќЋ»„≈—“¬≈Ќ»  –»“≈–»» «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

8.1.††††††† ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–»

8.2.††††††† ‘ќ“ќћј“≈–»јЋ» «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

8.3.††††††† —јћќЋ≈“ «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

8.4.††††††† ѕј–јћ≈“–» Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

8.5.††††††† ѕЋјЌ «ј Ћ≈“≈Ќ≈

8.6.††††††† »«ѕЏЋЌ≈Ќ»≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

8.7.††††††† »«–јЅќ“¬јЌ≈ Ќј  ќЌ“ј “Ќ» ‘ќ“ќ ќѕ»я

8.8.††††††† ћј“≈–»јЋ» ќ“ ј≈–ќ‘ќ“ќ«ј—Ќ»ћјЌ≈“ќ

8.9.†††††††  ќЌ“–ќЋ » ѕ–»≈ћјЌ≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

8.10.††††† »«–јЅќ“¬јЌ≈ Ќј ƒ»јѕќ«»“»¬»

8.11.††††† —Џ’–јЌя¬јЌ≈ Ќј ћј“≈–»јЋ»“≈ ќ“ ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

 

‘»√”–»

1. —хематичен разрез на еднообективна кадрова филмова аерофотокамера

2. —хема на площно аерофотоснимане

“јЅЋ»÷»

1. “ехнически данни за н€кои аерофотокамери

2. ’арактеристики на н€кои черно-бели и цветни негативни аерофилми

3. ƒопустими деформации на аерофилма

4. “ехнически характеристики на самолетите јЌ-30 и L-410

5. ¬ръзка между картен и образен мащаб

6. Ќадлъжно и напречно застъпване между съседните аерофотоснимки

7. ѕараметри на плана за летене - 2 страници

8. ќценка на фотографските характеристики

9. ќценка на аерофотоснимането

ѕ–»Ћќ∆≈Ќ»я

1. “ехническо задание за аерофотоснимане

2. ѕлан за летене

3. ќб€снителна записка към аерофилм

4.  люч на аерофотоснимките

5. јкт за контрол и приемане на аерофотоснимане - 6 страници

6. —енситометрична бланка

“ова "”пътване за аерофотоснимане" е трето издание на ”пътването за извършване на аероснимачни работи, необходими за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 и кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500, второ издание на √”√  от 1972 г.

“ретото основно изменено издание на упътването е съставено в "Ќаучни изследвани€ по геодези€ и фотограметри€" ≈ќќƒ. Ќеговото съдържание е съобразено с наличните в страната технически средства и използваните материали за аерофотоснимане, както и с техническите изисквани€ за създаване и обнов€ване на топографски карти и планове, изработване на ортофотопланове и други продукти на въздушната фотограметри€.

”пътването за аерофотоснимане е прието от ≈кспертни€ съвет по геодези€, фотограметри€, картографи€ и кадастър към ћинистерство на териториалното развитие и строителството (ѕротокол є1 от 23 юли 1993 г.). “о е задължително за всички ведомства, служби, предпри€ти€, фирми, организации и институти, които възлагат, планират, изпълн€ват, контролират и приемат аерофотоснимачни работи, извършвани за създаване и обнов€ване на топографски карти в мащаби 1:25 000, 1:10000, 1:5000 и 1:2000, за изработване на ортофотопланове и фотопланове в същите мащаби, за създаване и обнов€ване на кадастрални планове на населени места, индустриални зони, незастроени и други селищни територии в мащаби 1:1000 и 1:500, за изработване на увеличени фотокопи€ и фотосхеми, за създаване на дигитални модели, за определ€не на точки върху местността, както и за н€кои други цели с подобен характер.

“ова упътване влиза в сила от 1 €нуари 1994 г. и отмен€ упътването (второ издание) от 1972 г., третиращо същата матери€, както и разпоредбите, които му противоречат.

1.†††††††† ”¬ќƒ

1.1.††††† ѕ–≈ƒЌј«Ќј„≈Ќ»≈

1.1.1.†† ”пътването съдържа основните изисквани€ за планиране, изпълнение, контролиране и приемане на тези видове аерофотоснимачни работи, които са необходими за:

- създаване и обнов€ване на топографски карти в мащаби 1:25 000, 1:10 000,1:5 000 и 1:2 000;

- изработване на ортофотопланове и фотопланове в мащаби 1:25 000, 1:10 000, 1:5 000 и 1:2 000;

- създаване и обнов€ване кадастрални планове на населени места, индустриални зони, незастроени и други селищни територии в мащаби 1:1000 и 1:500;

- изработване на увеличени фотокопи€ и фотосхеми;

- създаване на дигитални модели;

- определ€не на точки върху местността;

- н€кои други цели от подобен характер.

1.1.2. ¬ упътването са дадени онези изисквани€, които вли€€т върху качеството на аерофотоснимането и в този смисъл имат инструкционен характер. ќсвен това са посочени обобщени данни и е направено кратко описание на апарати, материали, процеси и дейности, които имат пр€ка връзка с аерофотоснимането.

1.2.††††† —ЏўЌќ—“

1.2.1.†† ѕод аерофотоснимане се разбира фотографиране на земната повърхност от въздуха. ÷елта е да се покрие част от не€ с аерофотоснимки, които имат зададени технически (геометрични и фотографски) характеристики.

1.2.2.†† јерофотоснимането е един от най-съществените процеси във фотограметрич≠ното производство. ќт неговото своевременно, правилно и качествено планиране, подготовка и изпълнение зависи твърде много своевременното, правилното и качественото извършване на останалите фотограметрични работи.

2.†††††††† јѕј–ј“» » ћј“≈–»јЋ» «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

2.1.††††† ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–»

2.1.1. ѕо отношение на предназначението си аерофотокамерите биват метрични и неметрични. ћетричните аерофотокамери са конструирани специално за правене на аерофотоснимки, върху които ще се извършват измервани€. — неметричните аерофотокамери се прав€т аерофотоснимки, които са предназначени предимно за фотоинтерпретиране (фотодешифриране).

— оглед на конструкци€та си аерофотокамерите се подраздел€т на четири основни вида: еднообективни кадрови, многообективни кадрови, ивични и панорамни.

 адровите (еднообективни и многообективни) аерофотокамери се използват за картографиране, а всичките четири вида аерофотокамери се използват за фотоинтерпретиране.

2.1.2. ≈днообективните кадрови (рамкови) аерофотокамери намират най-широко приложение във фотограметри€та. Ќаправените с т€х аерофотоснимки имат възможно най-високи геометрични качества. ќбективът на една такава аерофотокамера е неподвижен спр€мо фокалната равнина. јерофилмът, най-общо казано, също се задържа неподвижен в момента на експонаци€та. ÷ели€т кадър се експонира едновременно при отвар€не на специално конструиран затвор.

2.1.3. —хематични€т разрез на една еднообективна кадрова филмова аерофотокамера (ј‘ ) е показан на фиг. 1.

“рите основни части на аерофотокамерата са конус (1), т€ло (2) и касета (3).  ъм не€ принадлежат подставка (върху ко€то аерофотокамерата се монтира в самолета), контролни и спомагателни устройства (необходими за правилното й действие).

2.1.4.  онусът 1 (външен конус) носи обектив, затвор, диафрагма и филтър. ѕовечето аерофотокамери имат и вътрешен конус, който поддържа обектива и опорната рамка в неизменно взаимно положение. ƒолната част на вътрешни€ конус, където са монтирани обектива, затвора и диафрагмата, се намира във външни€ конус, а горната му част, към ко€то е закрепена опорната рамка, се намира в т€лото на аерофотокамерата.  онусът на н€кои аерофотокамери е смен€ем и могат да се комплектуват с различни обективи.

2.1.5. ќбективът 4 (фотообектив) е най-важни€т конструктивен елемент на аерофотокамерата. ѕредимно от неговото качество завис€т фотографските и геометрични качества на аерофотоснимките. ќбективите се характеризират със следните параметри: фокусно разсто€ние, обхват, относителен отвор, светлосила и разделителна способност.

2.1.6. ‘окусно разсто€ние f е разсто€нието между задната главна точка на обектива и фокалната равнина на фотокамерата. —поред неговата големина обективите на аерофотокамерите се подраздел€т на:

късофокусн膆†††††††††††††††††††††††† f до 15 см,

среднофокусн膆††††††††††††††††††† f от 15 до 30 см,

дългофокусн膆†††††††††† f от 30 до 50 см,

свръхдългофокусн膆†††††††††††† f над 50 см.

«а определен период от време фокусното разсто€ние е посто€нна величина, ко€то е известна до 0,001 мм.

2.1.7. ќбхват α (ъглов обхват, ъгъл на зрителното поле) е ъгълът, под който се вижда диагонала на рамката на аерофотокамерата, гледан от задната главна точка на обектива. —поред размера на ъглови€ обхват обективите на аерофотокамерите се подраздел€т на:

тесноъгълни (теснообхватни)††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† α от 30g до 45g,

нормалноъгълни (нормалнообхватни, нормални)††††††††††† α от 60g до 70g,

полуширокоъгьлни (полуширокообхватни, междинни)††† α от80g до 90g,

широкоъгълни (широкообхватни)†††††††††††††††††††††††††††††††††††††† α от 100g до 115g,

свръхширокоъгълни (свръхширокообхватни)††††††††††††††††††† α от 130g до 140g.

2.1.8. ќтносителен отвор е (максимален относителен отвор) на обектива е отношението на диаметъра d на действителни€ му отвор към фокусното разсто€ние:

††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† (1)

ћаксимални€т относителен отвор на обективите на най-често срещаните аерофотока≠мери е от 1:4 до 1:9.

2.1.9. —ветлосилата к на обектива е пропорционална на количеството светлина,което попада върху единица площ от образа. ќпредел€ се от квадрата на относителни€ отвор, умножен с константа —, ко€то зависи от степента на поглъщане на светлина от стъклото:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††† (2)

2.1.10. –азделителна способност е възможността на обектива да предаде разделено най-малките подробности от обекта върху фокалната равнина. ќбективите на аерофотокамерите имат разделителна способност в средата между 40 и 60 линии в милиметър, а в краищата между 30 и 45 линии в милиметър.

2.1.11. ќбективите на аерофотокамерите притежават грешките сферична абераци€ (сферична грешка), хроматична абераци€ (цветна грешка), астигматизъм (дъга, запета€), отслабване на €снотата (загуба на освет€ването), засенчване, дисторзи€ (разтегл€не, изкрив€ване, деформаци€).

2.1.12. ƒисторзи€та вли€е върху геометричните качества на фотообраза, поради което има особено значение за фотограметри€та. “€ причин€ва изместване на образите върху фокалната равнина от т€хното истинско положение. ѕодраздел€ се на радиална и тангенциална. –адиалната дисторзи€ на обективите на аерофотокамерите не тр€бва да бъде по-гол€ма от 0,01 мм.

2.1.13. «атворът 6 и диафрагмата 7 съвместно регулират количеството светлина,което тр€бва да премине през обектива. –азположени са в свободното пространство между отделните лещи, от които е съставен обективът. «атворът контролира времетраенето на преминаване на светлина през обектива, а диафрагмата определ€ размера на светлинни€ сноп, преминаващ през обектива.

Ќай-често срещаната диафрагма е ирисовата. «атворът тр€бва да осигур€ва едновременно освет€ване на ц€лата фокална равнина. »ма различни видове затвори. Ќай-често срещан е листовидни€т затвор (централен затвор).

ѕродължителността на експонаци€та, ко€то контролира затворът, може да се измен€ от 1/50 до 1/2000 сек., но най-често е от 1/100 до 1/1000 сек.

2.1.14. “€лото 2 на аерофотокамерата носи задвижващ механизъм, електромотор, електрически връзки и ключове, необходими за работа с фотокамерата. ¬ камерното т€ло се намира горната част на вътрешни€ конус, към който е закрепена опорната рамка на аерофотокамерата.

2.1.15. «адвижващи€т механизъм, който се задейства с електромотор, осъществ€ва работни€ цикъл на аерофотокамерата. ≈дин работен цикъл обхваща:

- придвижване (транспортиране) на част от аерофилма с дължина колкото е размерът на един кадър от ролката с неекспониран към ролката с експониран аерофилм;

- прилепване (изравн€ване) към фокалната равнина на подготвената за експониране част от филма;

- отвар€не на затвора и експониране на аерофилма;

- затвар€не на затвора и прекъсване на експонаци€та;

- освобождаване на филма от прилепването и подготовка за следващи€ цикъл. –аботни€т цикъл на съвременните аерофотокамери не надхвърл€ 2 секунди.

2.1.16. ¬ъв фокалната равнина 8 на аерофотокамерата се фокусират идващите от местността светлинни лъчи, след като са преминали през обектива. ‘окалната равнина се материализира с горната повърхност на опорната рамка на фотокамерата. Ќейната равнинност тр€бва да бъде в границите на 0,01 мм. ќпорната рамка определ€ размера на кадъра (формата) на аерофотоснимката, който може да бъде 18х18, 23х23 или 30х30 см.

2.1.17. ¬ърху опорната рамка са материализирани рамковите марки на аерофотокамерата. Ќай-често те са 4 и са разположени по средата на четирите страни на рамката или в четирите й ъгли. –амковите марки се експонират върху всеки кадър по време на фотографирането. Ќ€кои аерофотокамери имат по 8 рамкови марки (в ъглите и по средата на опорната рамка).  оординатите на рамковите марки или разсто€ни€та между т€х тр€бва да бъдат определени с точност не по-малка от ±0,01 мм.

2.1.18.  асетата 3 на аерофотокамерата съдържа две ролки - с неекспониран и експониран филм, както и механизми за транспортиране на аерофилма от едната върху другата ролка и за прилепване (изравн€ване) на филма към фокалната равнина. ѕрилепването на филма може да се осъществи във аерофотокамерите по н€колко начина. Ќай-често аерофилмът се прилепва към метална изравнителна (всмукателна) плоча, ко€то лежи във фокалната равнина. “ази плоча се намира зад филма и се опира на опорната рамка на аерофотокамерата. »зравнителната плоча не тр€бва да се отклон€ва от идеалната равнина повече от 0,01 мм.  асетата се закрепва и отдел€ от т€лото на аерокамерата и може да бъде замен€на по време на полета. Ќоси аерофилм с дължина 120, 150 или 215 м.

2.1.19. ѕо-новите аерофотокамери имат устройство за компенсиране на изместването на фотообраза, което може да се получи през времето докато затворът е отворен, тъй като в същото време самолетът се движи.

2.2.††††† —ѕќћј√ј“≈ЋЌ» ”—“–ќ…—“¬ј  Џћ ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–»“≈

 ъм аерофотокамерата принадлежат контролни и спомагателни устройства, н€кои от които са неразделно свързани с не€, а други улесн€ват работата и контрола над не€. “акива са подставката, командното устройство, филтрите, навигационната тръба, светломерът, статоскопът и др.

2.2.1. ѕосредством специална подставка (станок) аерофотокамерата се монтира над отвор (люк), който се намира на пода на самолета.  онструирана е така, че:

- намал€ва вли€нието от вибрациите на самолета;

- позвол€ва аерофотокамерата да се върти около три взаимноперпендикул€рни оси;

- поддържа аерофотокамерата във вертикално положение (когато се прави вертикална аерофотоснимка).

ѕодставката може да се наклон€ва, с което на аерофотокамерата може да се дава наклон до 30g. ¬ърху една и съща подставка могат да се монтират различни аерофотокамери.

2.2.2.  омандното устройство (команден, контролен прибор) служи за управление и контрол на аерофотокамерата по време на работа.  омбинира във себе си визьор и интерваломер (регулатор на застъпването). ѕрез визьора се вижда част от месността, ко€то се обхваща от една аерофотоснимка. ѕосредством интерваломера се следи за спазване на предписаното надлъжно застъпване (препокриване) между последователните аерофотоснимки.  омандното устройство се монтира отделно от фотокамерата и е свързано с не€ посредством кабели.

2.2.3. ‘илтърът 5 се намира пред обектива на аерофотокамерата и има следните функции:

- да ограничава достъп до обектива на н€кои части от светлинни€ спектър, които са вредни за качеството на аерофотоснимките, или спирането им с оглед специфичното предназначение на фотоснимането;

- да намал€ва вредното вли€ние на н€кои съставни части от атмосферата (влага, прах и др.) върху преминаващите през не€ светлинни лъчи;

- да спомага за равномерното освет€ване на цели€ формат на кадъра;

- да предпазва обектива от прах и механични повреди.

‘илтрите са смен€еми. ћогат да бъдат безцветен (за цветна аерофотоснимка), жълт,

оранжев, червен, инфрачервен, сандвичен тип (съставен от н€колко сло€).

2.2.4. Ќавигационната тръба служи за водене на самолета по осите на отделните ивици при извършване на аерофотоснимането.

2.2.5. —ветломерът (експонометърът) служи за определ€не големината на експонаци€та в зависимост от осветеността на засниманата местност, въз основа на ко€то се определ€ времетраенето на експонаци€та и размерът на диафрагмата. — помощта на вграден автоматичен експонометър в н€кои аерофотокамери, сервоустройство непрекъснато промен€ диафрагмата в зависимост от осветеността на местността,зададената експонаци€ и чувствителността на аерофилма.

2.2.6. —татоскопът служи за определ€не надморската височина на самолета в момента на експонаци€та.

2.2.7. ƒруги спомагателни устройства са: жироскоп (осигур€ващ минимално отклонение на оптическата ос на аерофотокамерата от отвеса), профилен регистратор (непрекъснато регистрира профила на местността за определ€не височината на летене), хоризонтална фотокамера (фотографира видими€ хоризонт за определ€не наклона на аерофотокамерата в момента на експонаци€та), висотомер, радиовисотомер, скоростомер, глобална система за позициониране (GPS).

2.2.8. јерофотокамерата има регистрираща система, посредством ко€то върху рамката на вс€ка аерофотоснимка се отбел€зват :

- фабричен номер на аерофотокамерата;

- фокусно разсто€ние на обектива;

- пореден номер на аерофотоснимката;

- показани€ на висотомера;

- положение на мехурчето на кръглата либела в момента на експонаци€та;

- час на фотографиране;

- поле за означаване на заснети€ обект, година на заснимане и пореден номер на аерофилма;

- н€кои други данни.

2.3.†††††  јЋ»Ѕ–»–јЌ≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–»

2.3.1. ѕод калибриране на аерофотокамерата се разбира определ€не на метричните й характеристики (параметри), необходими за фотограметричните измервани€, които ще се извършват върху аерофотоснимките.

2.3.2. ѕри калибрирането се определ€т следните величини:

- фокусно разсто€ние на обектива (камерна константа);

- радиална и тангенциална дисторзи€ на обектива;

- разделителна способност на обектива;

- координати на главната точка в образната координатна система;

- координати на рамковите марки на аерофотокамерата в образната координатна система, или разсто€ни€та между рамковите марки, или и координатите и разсто€ни€та;

- ъгъл на пресичане на линиите, които свързват срещулежащите рамкови марки;

- равнинност на фокалната равнина.

2.3.3. ¬с€ка аерофотокамера се калибрира, след като се произведе, както и периодично по време на използването й. ѕериодичното калибриране се извършва най-малкоедин път годишно, преди активни€ летателен сезон. –езултатите от калибрирането се представ€т в паспорт (сертификат) на аерофотокамерата. ¬ него линейните величини се израз€ват до 0,001 мм, а ъгловите до 0,0001g.

2.3.4. »зпълнител€т на аерофотоснимането (авиокомпани€та) е задължен да изпраща на за€вителите на аерофотоснимане (геодезическите предпри€ти€) копие от паспорта (сертификата) след вс€ко калибриране на аерофотокамерата.

2.3.5. ћетодите на калибриране на аерофотокамери се подраздел€т на лабораторни, полски, звездни и динамични.

Ћабораторното калибриране се извършва с помощта на специална калибровъчна апаратура в заводите производители на въздушни фотокамери или в метрологичните лаборатории на н€кои геодезически служби, научни институти и учебни заведени€. “ези методи са скъпи и не общодостъпни.

2.3.6. «а прилагане на полските, звездните и динамичните методи за калибриране на аерофотокамери не е необходима специална апаратура. ћогат да се изпълн€ват от ползувателите на аерофотокамери. — т€х се провер€ват н€кои от най-съществените геометрични услови€ и се уточн€ват н€кои данни от лабораторното калибриране.

2.4.††††† ’ј–ј “≈–»—“» » Ќј Ќя ќ» ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–»

2.4.1. ¬ табл.1 са посочени технически данни за н€кои аерофотокамери.

2.4.2. Ќай-общо аерофотокамерите се класифицират по ъглови€ обхват на обектива (виж т.2.1.7), но по-пълното им класифициране става съобразно фокусното разсто€ние на обектива и формата на кадъра. ћежду тези характеристики съществува т€сна връзка.

2.4.3. ƒанните в табл.1 определ€т експлоатационните качества на вс€ка аерофотока≠мера.  огато се подбира аерофотокамера за изпълнение на определена задача, най-важните характеристики са фокусното разсто€ние и форматът. “е определ€т останалите параметри при планиране на аерофотоснимането.

2.4.4. “есноъгълните аерофотокамери се използват предимно за разузнаване, общ контрол на местността и изработване на фотомозайки.

Ќормалноъгълните аерофотокамери се използват за фотоинтерпретиране, картиране предимно на населени места с високо и гъсто застро€ване, цветна аерофотографи€, изработване на фотомозайки и диференциално фототрансформиране.

ѕолуширокоъгълните аерофотокамери са междинни между нормалноъгълните и широкоъглните. ѕроизводството им е свързано с определен етап от развитието на аналоговите стереокартировъчни апарати.

Ўирокоъгълните аерофотокамери се използват за вс€какви цели.

—връхширокоъгълните аерофотокамери се използват за картиране на равнинна местност или когато се налага фотоснимане от малка височина над терена.

¬ъв фотограметричното производство у нас се използват предимно широкоъгълните аерофотокамери RMK ј 15/23 (÷айс-ќберкохен), MRB 15/2323 (÷айс-…ена) и RC 10 (¬илд), а в н€кои случаи нормалноъгълната аерофотокамера MRB 30/2323 (÷айс-…ена).

2.5.††††† ‘ќ“ќћј“≈–»јЋ» «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

2.5.1. «а аерофотоснимане се използват почти изключително филм и много р€дко стъклени плаки.

јерофилмът обикновено има дължина 60 или 120 м, широчина 19, 24 или 32 см и дебелина 0,13, 0,10 или 0,06 мм. ќсновата на аерофилма може да бъде ацетатна или полиестерна. ѕолиестерната основа деформира незначително, както под вли€ние на мокрите фотографски процеси, така също при пром€на в услови€та на ползване и съхранение (температура и влажност на въздуха).

2.5.2. јерофилмът тр€бва да има гол€ма чувствителност (черно-бели€т 20 до 30 DIN), разделителна способност от 60 до 130 линии в милиметър, подход€ща контрастност и трайност на фотографската емулси€ н€колко години.

2.5.3. ¬ зависимост от чувствителността на фотографската емулси€ към различните части на електромагнитни€ спектър аерофилмите са черно-бели (панхроматични), цветни, спектрозонални, инфрачервени (черно-бели или цветни). ¬секи вид аерофилм се използва за определена цел. ¬ табл.2 са дадени характеристики на н€кои негативни аерофилми.

2.5.4. ѕанхроматични€т черно-б€л аерофилм се използва най-широко за фотограметрично картиране и фотоинтерпретиране.

÷ветни€т филм се използва предимно за фотоинтерпретиране и по-малко за картиране. “ой предава по-добре нюансите на заснетата местност отколкото черно-бели€ филм.

—пектрозоналните филми са чувствителни към определени части от електромагнитни€ спектър. »зползват се за фотоинтерпретиране на обекти, които отраз€ват съответните лъчи.

»нфрачервени€т черно-б€л филм се използва за фотоинтерпретиране, разузнаване (откриване на маскировка) и р€дко за картиране. ¬ърху него се изобраз€ват детайли от заснетата местност, които не могат да се изобраз€т върху черно-бели€ панхроматичен филм.

»нфрачервени€т цветен (фалшиво цветен) филм се използва за фотоинтерпретиране при следене развитието на растителността, класифициране на почвите, установ€ване на замърс€ването на водите и др.

—пектрозоналните филми и инфрачервените филми с фалшиви цветове намират широко приложение при аеро- и космическите дистанционни методи за изследване на природните източници и екологично картографиране.

2.5.5. ƒеформациите на аерофилма се дължат предимно на стабилността на основата върху ко€то е нанесен фотоемулсионни€т слой. “е биват ортогонална, афинна и неравномерна.

ќртогоналната деформаци€ се характеризира с равномащабно изменение по двете оси на образната координатна система. Ќе тр€бва да е по-гол€ма от 0,05%.  омпенсирането й може да стане при фотограметричните измервани€.

јфинната деформаци€ се характеризира с разномащабно изменение по двете координатни оси. Ќе тр€бва да е по-гол€ма от 0,05% средно за един аерофилм и 0,08% за отделна аерофотоснимка. ѕри аналоговите фотограметрични методи на измерване т€ може частично да се компенсира, а при аналитичните методи - напълно.

ƒопустимите стойности на ќртогоналната и афинната деформаци€ са посочени в табл.3.

Ќеравномерната деформаци€ се характеризира с неравномерно свиване или разт€гане по двете координатни оси. ћоже да се установи и компенсира при фотограметричните измервани€ ако аерофотоснимките са направени с аерофотокамера снабдена с резо (квадратна мрежа, проектирана във фокалната равнина).

2.6.††††† —јћќЋ≈“ «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

2.6.1 .—амолетът за аерофотоснимане тр€бва да отговар€ на следните основни изисквани€:

- конструкци€та му да е съобразена с физико-географските и климатични особености на районите, където ще се използва;

- да набира бързо височина, да има висок таван (максимална надморска височина на летене) и да осигур€ва достатъчна продължителност на полета;

- да може да лети с малка скорост и да бъде стабилен по трите си оси по време на полета;

- да бъде маневрен с оглед бърза пром€на на посоката, скоростта и височината на полета;

- да има м€сто за монтиране и работа на снимачната апаратура (поне две аерофотокамери), подход€що разположени отвори (люкове), защитени с предпазни стъкла и обзаведена тъмна кабина;

- конструкци€та му да осигур€ва видимост от хоризонта до надира и изгорелите газове от двигателите да не пречат на аерофотоснимането;

- да има съвременна навигационна апаратура и осигурена връзка между пилота, щурмана и бордни€ фотограф.

2.6.2. »зисквани€та към скоростта и тавана на самолета завис€т от мащаба на аерофотоснимките, както следва:

- за аерофотоснимки в мащаб по-едър от 1:6000 се използва самолет с оптимална скорост 180-300 км/час и таван 3,5 км.

- за аерофотоснимки в мащаб по-дребен от 1:6000 се използва самолет с оптимална скорост 300-600 км/час и таван 10 км.

2.6.3. «а аерофотоснимане в нашата страна се използват самолетите јЌ-30 и L-410. ѕърви€т е руско производство, а втори€т - чешко.

—амолетът јнтонов јЌ-30 е модификаци€ на пътническо-товарни€ самолет јЌ-24 с близки до неговите технически характеристики. »ма два турбовитлови двигател€, горно разположение на крилата (което го прави стабилен и осигур€ва добра видимост), специална навигационна кабина (остъклена предна част), пет отвора (люка) за монтиране на аерофотокамери и контролни устройства, както и тъмна кабина за зареждане на касети с филм. —амолетът е херметизиран и снабден със специална навигационна апаратура за аерофотоснимане.

—амолетът L-410 - фотограметричен вариант има два турбовитлови двигател€, горно разположение на крилата, три люка и тъмна кабина. ћоже да излита и каца на малки почвени писти и да поддържа малки скорости на летене.

¬ табл.4 са дадени н€кои по-важни технически характеристики на самолетите јЌ-30 и L-410.

3.†††††††† ѕЋјЌ»–јЌ≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

3.1.††††† ¬»ƒќ¬≈ ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћ »

3.1.1.†† ѕод аерофотоснимка се разбира, както отделната аерофотоснимка, получена в резултат на аерофотоснимане, така също съвкупността от фотоснимки, с които е покрита част от земната повърхност след изпълнение на аерофотоснимането. ¬ този смисъл аерофотоснимката може да бъде класифицирана според:

- вида на използваната аерофотокамера и нейните характеристики,

- положението на оптическата ос на аерофотокамерата при изпълнение на фотоснимането,

- фотографските характеристики на използвани€ аерофилм,

- начина на изпълнение на аерофотоснимането.

3.1.2. ¬ зависимост от вида на аерофотокамерата, аерофотоснимката може да бъде кадрова, процепна или панорамна.

 адровата аерофотоснимка се прави с кадрова аерофотокамера и има най-високи геометрични качества, поради което се използва най-често във фотограметри€та. ¬ зависимост от ъглови€ обхват на обектива на аерофотокамерата кадровата аерофотоснимка може да бъде:

- теснообхватна - прилага се за разузнаване, общ контрол на местността и изработване на фотомозайки;

- нормалнообхватна - прилага се за фотоинтерпретиране, стереокартиране в едри мащаби, предимно на населени места с високо и гъсто застро€ване, цветна фотографи€, изработване на фотомозайки и диференциално фототрансформиране;

- полуширокообхватна - междинна между широкообхватната и нормалнообхватната;

- широкообхватна - намира най-широко приложение за фотограметрични измервани€ и картиране на вс€какви обекти за различни цели;

- свръхширокообхватна - прилага се за картиране на равнинна местност, заснета от малка височина.

 адровата аерофотоснимка може да има формат 118, 23х23 или 30х30 см. ћоже да е направена с аерофотокамера с фокусно разсто€ние 60, 30, 21, 15 или 9 см.

3.1.3. ¬ зависимост от положението на оптическата ос на аерофотокамерата по време на изпълнението на аерофотоснимането аерофотоснимката може да бъде вертикална, наклонена, конвергентна или хоризонтална.

ѕод вертикална аерофотоснимка се разбира тази, ко€то е направена при отклонение на оптическата ос на аерофотокамерата от отвеса не по-гол€мо от 5g. »зползва се най-много във фотограметри€та поради следните преимущества:

- фотограметричните измервани€ се извършват по-лесно, понеже геометричните връзки между фотоснимката и обекта са по-прости;

- върху фотоснимката има по-малко закрити части от местността, поради малки€ наклон на лъчите, идващи от земната повърхност;

- лъчите от местността стигат до обектива на аерофотокамерата по най-къси€ път, поради което вли€нието на атмосферната рефракци€ върху т€х е по-малко;

- фотодешифрирането е улеснено, поради подобието между плановото изображение на обектите от местността и техните фотоизображени€;

- непосредственото ползване на фотоснимката е улеснено, поради не много гол€мата разлика в мащабите на отделните й части.

3.1.4 ¬ зависимост от основните фотографски характеристики на аерофилма, с който е изпълнено аерофотоснимането, въздушната фотоснимка може да бъде панхроматична (черно-б€ла или цветна), спектрозонална или инфрачервена. ‘отографските качества на аерофотоснимката са такива, каквито са характеристиките на аерофилма, с който е направена. ¬ нашата практика най-гол€мо приложениеима панхромаичната черно-б€ла аерофотоснимка.

3.1.5. ¬ зависимост от начина на изпълнение на аерофотоснимането, то може да бъде единично, ивично или площно.

≈диничното аерофотоснимане се прави самосто€телно, в резултат на което се получават отделни аерофотоснимки, без връзка с други фотоснимки. »зползва се за заснимане на отделни малки обекти, за дозаснимане на части от по-големи обекти или за разузнаване.

¬ резултат на ивичното (маршрутно) аерофотоснимане се получават н€колко единични фотоснимки, които са заснети последователно и се препокриват (застъпват) надлъжно по оста на летене. ѕрилага се предимно за проучване на линейни обекти (поречи€ на реки, пътища, ж.п. линии, канали, далекопроводи).

ѕлощното аерофотоснимане се състои в получаване на н€колко успоредни ивици от фотоснимки, които се застъпват напречно на осите на летене. ѕрилага се най-много във фотограметри€та за картографиране.

3.2.††††† ѕ–≈ƒЌј«Ќј„≈Ќ»≈ Ќј ѕЋјЌ»–јЌ≈“ќ

3.2.1. ѕланирането на аерофотоснимането включва:

- из€сн€ване на неговото предназначение и н€кои подробности по изпълнението му,

- избиране на техническите средства и материали за аерофотоснимане,

- определ€не на параметрите на аерофотоснимане,

- изчисл€ване елементите на плана за летене,

- състав€не на техническо задание за аерофотоснимане и летателна карта.

3.2.2. ѕредназначението на аерофотоснимането се определ€ от целта, за ко€то са необходими фотоснимките в района, над който ще се извърши аерофотоснимането. ќт аерофотоснимките може да се изискват или добри метрични качества, или високи фотографски качества, или оптимална комбинаци€ от двете. ‘отоснимки с добри метрични качества са подход€щи за стереокартиране, аеротриангулаци€, създаване на дигитални модели или фотограметрични измервани€ с друго предназначение, когато от фотоснимките се извлича метрична информаци€. ¬исоки фотографски качества се изискват за фотоинтерпретиране, изработване на фотосхеми, за фототрансформиране и диференциално фототрансформиране.

–айонът, над който ще се изпълни аерофотоснимането, може да има различни физико-географски характеристики:

- равнинен, хълмист, планински;

- освен това: открит, залесен, застроен (характер на застро€ването);

- както и: вид и фотогенност на почвената и растителната покривка.

3.3.††††† »«Ѕќ– Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–ј

3.3.1. ѕравилни€т избор на аерофотокамерата може да се направи с помощта на изложеното в раздели 2.4 и 3.1. ѕодход€ща аерофотокамера се избира в зависимост от предназначението на аерофотоснимането и физикогеографската характеристика на района, над които ще се изпълни. јерофотоснимки с добри метрични качества се получават с калибрирана кадрова еднообективна аерофотокамера.

3.3.2. ѕри наши услови€, с оглед наличните аерофотокамери, тр€бва да се направи избор между нормалнообхватна аерофотокамера (f = 30 см, формат 23х23 см) или широкообхватна аерофотокамера (f = 15 см, формат 23х23 см). Ќормалнообхватна аерофотокамера (30/23х23 см) се препоръчва за аерофотоснимане на населени места с височина на постройките над 10 м. ћоже да се избере и аерофотокамера формат 18х18 см с f = 21 см (нормалнообхватна) или f = 11,5 см (широкообхватна). »зползването на малкоформатните аерофотокамери не е препоръчително и тр€бва да се прави само ако особени причини налагат. ≈дна такава причина е ограничените възможности на н€кои картировъчни апарати по отношение формат и фокусно разсто€ние на аерофотоснимките.

3.4.††††† »«Ѕќ– Ќј ј≈–ќ‘»Ћћ

«а получаване на аерофотоснимки с добри метрични качества се използва дребнозърнест аерофилм с гол€ма разделителна способност. ѕравилни€т избор на аерофилм може да бъде направен с помощта на изложеното в т.2.5.4. ¬сички аерофилми, посочени в табл.2 имат достатъчно гол€ма разделителна способност за целите на картографирането. “ъй като за тази цел най-често се прилага черно-б€ла фотографи€, подход€щи са панхроматичните аерофилми.

3.5.††††† »«Ѕќ– Ќј ѕј–јћ≈“–» Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

3.5.1. ѕод параметри на аерофотоснимане се разбират величините, които определ€т геометричните услови€ на неговото изпълнение. Ќ€кои от тези параметри се избират (задават) с оглед предназначението на аерофотоснимането. “ова са параметрите на аерофотокамерата (фокусно разсто€ние и формат) и мащабът на аерофотоснимките. ќстаналите параметри се изчисл€ват въз основа на избраните (зададени) параметри. “ова са височина на летене над местността, надлъжно и напречно застъпване между аерофотоснимките, пространствена база, разсто€ние между осите на летене и други производни величини. ¬сичките или повечето параметри на аерофотоснимане са посто€нни за един обект.

3.5.2. ћащабът на аерофотоснимките (образен мащаб) е в т€сна връзка с:

- мащаба на картата (картен мащаб), ко€то ще се изработва,

- параметрите на аерофотокамерата (фокусно разсто€ние и формат), с ко€то ще се извърши аерофотоснимането,

- качеството на аерофилма, който ще се използва,

- основното сечение на релефа,

- възможностите на фотограметричните апарати, с които ще се изпълн€т измервани€та върху аерофотоснимките.

ѕравилни€т избор на образен мащаб е от гол€мо значение за целесъобразното съчетание между точност и икономичност на продукци€та. ¬ръзката между картен и образен мащаб при наши услови€ е дадена в табл.5.

3.5.3. —лед като са избрани мащабът 1/mc на вертикалната аерофотоснимка и аерофотокамерата с фокусно разсто€ние f, средната височина на летене (фотографиране) Ќ над местността се определ€ по следната формула:

Ќ=f.mc .††††††† †††††††††††††† ††††††††††††††(3)

јбсолютната (надморска) височина на летене се получава, като към средната височина на летене над местността се прибави средната надморска височина на местността, над ко€то ще се извърши аерофотоснимането.

3.5.4. ¬исочинната точност на фотограметричните измервани€ зависи от отдалечението на обекта от фотостанци€та (височината на летене над местността), поради което в н€кои случаи се налага т€ да бъде водеща при планиране на аерофотоснимането, вместо мащабът на аерофотоснимките. ћащабът на аерофотоснимките, фокусното разсто€ние на аерофотокамерата и средната височина на летене над местността са три взаимно свързани параметра. “ази зависимост тр€бва правилно да се използва при планиране на аерофотоснимането и то така, че съобразно с целта на аерофотоснимането и с услови€та на неговото изпълнение да се избират за водещи два от трите параметъра Ќ, f и mc.

3.5.5.  огато аерофотоснимането е предназначено за аналогово стереокартиране, върху избора на аерофотокамерата и височината на летене вли€€т следните конструктивни ограничени€ на аналоговите стереокартировъчни апарати:

- обхват на фокусното разсто€ние на проекционните камери,

- оптимално съотношение между машинен и картен мащаб,

- височинен обхват на картировъчни€ апарат.

3.5.6. ѕри площно аерофотоснимане за да се покрие местността непрекъснато (без разкъсване) с аерофотоснимки, те тр€бва да се препокриват (застъпват). ¬ зависимост от предназначението на аерофотоснимането и от характера на местността, застъпването между отделните аерофотоснимки може да има различен размер.

ћежду последователните аерофотоснимки от една ивица се осигур€ва надлъжно застъпване. «а да се получи стереоефект надлъжното застъпване тр€бва да бъде повече от 50% и най-често е около 60%. «а нуждите на диференциалното фототрансформиране или когато се цели образите на н€кои точки от местността да попаднат на избрано м€сто върху аерофотоснимките надлъжното застъпване е 80 %.

ћежду отделните ивици от аерофотоснимки се осигур€ва напречно застъпване. «а да не се получи разкъсване между отделните ивици, при каквато и да е характеристика на местността, напречното застъпване е обикновено около 25% - 30%.

ѕлощното аерофотоснимане е показано схематично на фиг.2. ¬ табл.6 е посочен размерът на надлъжното и напречното застъпване между аерофотоснимките в зависимост от начина на фотограметричните измервани€, картни€ мащаб и формата на аерофотокамерата.

3.5.7. ѕространствена база на аерофотоснимането е разсто€нието между две съседни фотостанции във въздуха по време на полета на самолета при две последователни експонации. ќзначена е на фиг.2 с ¬. — Q е означено разсто€нието между две съседни оси, по които самолетът лети при снимане на две съседни ивици аерофотоснимки.D е означена страната на квадрата от местността, ко€то се покрива от една аерофотоснимка със страна d.

3.5.8. Ќадлъжното р и напречното q застъпване се израз€ва в проценти и се определ€ по следните формули:

,††††††††††††††††††††††††††††††† (4)

 

.††††††††††††††††††††††††††††††† (5)

 

—траната на квадрата от местността, който се покрива от една аерофотоснимка е:

,†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† (6)

където d е форматът и mc е мащабното число на аерофотоснимката.

3.5.9. ѕространствената база се изчисл€ва по следната формула:

.††††††† (7)

–азсто€нието между две съседни оси на летене е:

.†††††† (8)

ћащабно умалени€т размер b на пространствената база ¬ върху аерофотоснимките е :

.†††††††††††††††††††††††† (9)

ѕри зададено надлъжно застъпване р между последователните аерофотоснимки от една ивица, размерът b на образа на базата върху фотоснимките зависи само от размера d на фотоснимките.

3.5.10. Ѕазисно отношение v е отношението между пространствената база ¬ на аерофотоснимане и височината Ќ на летене над местността:

.††††††††††††††††††††††††† (10)

«а един и същ вид аерофотокамера (формат d, фокусно разсто€ние f) и един и същ процент на надлъжно застъпване р между аерофотоснимките базисното отношение v е посто€нна величина и не зависи от мащаба на аерофотоснимките.

«а аерофотокамери с формат d = 23 см при надлъжно застъпване р = 60% базисните отношени€ са:

тесноъгълн膆†††††††††††††††††††††††††††††††††††† (f = 61 см)†††††††††††††††††† v = 0,15 = 1:6,6 ,

нормалноъгълн膆†††††††††††††††††††††††††††† (f = 30,5 см)††††††††††††††† v = 0,30 = 1:3,3 ,

полуширокоъгълн膆†††††††††††††††††††††††† (f = 21 см)†††††††††††††††††† v = 0,44 = 1:2,3 ,

широкоъгълн膆†††††††††††††††††††††††††††††††† (f = 15 см)†††††††††††††††††† v = 0,60 = 1:1,7,

свръхширокоъгьлн膆††††††††††††††††††††††† (f = 9 см)†††††††††††††††††††† v = 1,02 = 1:1 .

ѕри по-гол€мо базисно отношение ъгълът на засичане е по-гол€м, което повишава точността на стереоскопичното измерване. ѕоради това е за предпочитане аерофотоснимането да се извършва с широкоъгълна аерофотокамера с малко фокусно разсто€ние, ако други причини не налагат ползването на нормалнообхватна аерофотокамера с по-гол€мо фокусно разсто€ние.

3.5.11. ѕлощ на една аерофотоснимка е площта от местността, ко€то се покрива от една отделна аерофотоснимка:

.††††††††††††††††††††††††††††††† (11)

3.5.12 ѕлощ на един модел е площта от местността, ко€то се покрива от една стереодвойка (стереомодел):

.††††††††††††††††††††††† (12)

3.5.13. ѕолезна (нетна) площ на един модел е площта от местността, ко€то се покрива от използваемата част на един модел при площно аерофотоснимане:

. ††††††††† (13)

3.5.14. Ѕро€т на аерофотоснимките в една ивица се определ€ по формулата:

,†††††††††††††††††††††††††††††††††††††† (14)

където Lp е дължината на района, подлежащ на заснимане.

3.5.15. Ѕро€т на ивиците в обекта се определ€ по формулата:

,††††††††††††††††††††††††††††††† (15)

където Lq е широчината на района, подлежащ на заснимане.

3.5.16. ќбщи€т брой на необходимите аерофотоснимки е:

.†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† (16)

3.5.17. ¬ременни€т интервал между две последователни експонации се определ€ по формулата:

,†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† (17)

където V е работната скорост на самолета.

3.5.18. ¬реметраенето на най-малката експонаци€ се определ€ по формулата:

,†††††††††††††††††††††††††††††††††††† (18)

където δ е допустимото изместване (размазване) на фотоизображени€та вследствие придвижването на самолета по време на експонаци€та.

»зместването δ на фотоизображението тр€бва да не надвишава 0,03 мм при аерофотоснимки в мащаб по-дребен от 1:5 000 и когато аерофотокамерата е снабдена с устройство за компенсиране изместването, а да не надвишава 0,05 мм в останалите случаи.

3.6.††††† ќ“ ЋќЌ≈Ќ»я ќ“ ѕј–јћ≈“–»“≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

3.6.1. ‘изико-географските услови€ на местността, метеорологичните услови€ и възможностите на самолетоводенето причин€ват следните отклонени€ от разгледаните в раздел 3.5 параметри на аерофотоснимане: изменение в мащаба на аерофотоснимките, изменение на застъпването между фотоснимките, отклонение на оптическата ос на аерофотокамерата, отнас€не на самолета, неправолинейност на полета, отскоци на самолета.

3.6.2. »зменение на мащаба на аерофотоснимките може да се причини от:

- изменение в надморската височина на летене,

- изменение в надморската височина на местността,

- едновременното действие на двете причини.

 акто първата, така и втората причина промен€т разсто€нието от фотостанци€та до местността (височината на летене). ¬ли€нието на това изменение Δmc върху мащабното число на аерофотоснимките се установ€ва по следната формула:

.††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† (19)

¬исочината на летене в равнинните части на обекта не тр€бва да се различава от зададената с повече от 5%, а при летателна височина под 1 км - с не повече от 50 м.

»зменението в образни€ мащаб вли€е върху размера на покриване на местността с аерофотоснимки. — нарастване мащаба на аерофотоснимките площта, ко€то се покрива намал€ва и може да се стигне до разкъсване между отделните аерофотоснимки. “ова се изб€гва чрез промен€не на интервала между две последователни експонации.

3.6.3. »зменение на застъпването между фотоснимките може да настъпи поради:

- релефа на местността,

- пром€на на височината на летене,

- наклона на оптическата ос на аерофотокамерата.

»зменението на надлъжното застъпване Δр между аерофотоснимките, поради изменение Δh в релефа, се изчисл€ва по формулата:

,†††††††††††††††††††††††††††††††††††††† (20)

което може да се компенсира с пром€на в дължината на пространствената база:

.†††††††††††††††††††††††††††† (21)

»зменението Δр в надлъжното застъпване между аерофотоснимките поради пром€на в превишението на местността е:

.††††††††††††††††††††† (22)

ѕо тази формула се определ€ процентът Δр , с който тр€бва да се увеличи надлъжното застъпване р между аерофотоснимките, когато размерът на превишението на местността е Δh и аерофотоснимането се извършва от височина Ќ над местността. јко надлъжното застъпване не се увеличи може да се получи недопустимо намал€ване на застъпването под 50%. ”величено надлъжно застъпване се постига, когато се намали размерът на пространствената база.

ѕром€ната на височината на летене над терена, освен изменение в мащаба на аерофотоснимките, може да причини и недопустимо намал€ване на надлъжното застъпване под 50% . “ова се преодол€ва също като се намали пространствената база.

Ќадлъжното и напречното застъпване в планинска местност не може да бъде по-малко съответно от 56% и 20% за стереокартиране и по-малко от 10% и 12% за фототрансформиране.

3.6.4.  огато отклонението на оптическата ос на аерофотокамерата от отвеса в направление на летенето е гол€мо, може да причини намал€ване на надлъжното застъпване между аерофотоснимките под 50%. јко това отклонение е напречно на оста на летене, може да предизвика разкъсване между съседните ивици аерофотоснимки. ¬ тези случаи аерофотоснимането над съответната част от местността тр€бва да се повтори.

ћаксимално допустимото отклонение на оптическата ос на аерофотокамерата от отвесната лини€ е както следва: при височина на летене над 750 м - до 2g, като за 10% от аерофотоснимките се допуска 3g, при височина на летене над 750 м - до 3g, като за 10% от аерофотоснимките се допуска 4g.

3.6.5. ѕод отнас€не на самолета се разбира неговото странично изместване успоредно на предвидената ос на летене. ѕричин€ва се под въздействие на страничен в€тър. «а да се избегне отнас€нето, самолетът тр€бва да бъде воден под ъгъл на противоотнас€не спр€мо оста на летене. –езултантата от скоростта на самолета и скоростта на странични€ в€тър ще съвпадне с оста на летене. “ози начин за преодол€ване вли€нието на странични€ в€тър причин€ва завъртане на фотоснимките спр€мо оста на летене и изместването им една спр€мо друга, което намал€ва обхватът на ивицата и може да причини разкъсване между съседните ивици от аерофотоснимки. «а да се избегнат тези последстви€, аерофотокамерата се завърта върху подставката на ъгъла на отнас€не. Џгълът на завъртане на аерофотоснимките спр€мо оста на ивицата не може да бъде по-гол€м от 3g до 4g, по изключение 5g.

3.6.6. ѕод неправолинейност на полета се разбира отклонението от предвидената ос на летене. ѕричин€ва се от неправилно нанас€не на оста на летене върху летателната карта или поради недостатъчно добро водене.на самолета по тази ос. Ќеправолинейността на една ивица аерофотоснимки се определ€ в проценти по следната формула:

,†††††††††††††††††††††††††† (23)

където L е дължината на ивицата (разсто€нието между главните точки на първата и последната фотоснимка) и l е размерът на най-гол€мото отклонение (разсто€нието от главната точка на най-много отместената фотоснимка до правата през главните точки на първата и последната фотоснимка). L и l се измерват от ключа на аерофотоснимките (виж т.4.5.2). ƒопустимата неправолинейност на една ивица е 3%.

3.6.7. ѕод отскоци на самолета по време на аерофотоснимането се разбира временно отклон€ване (отместване) на самолета от проектната ос на летене. ѕричин€ва се от настъпили смущени€ в самолетоводенето. Ќапречното отместване между две съседни аерофотоснимки от една ивица не може да бъде по-гол€мо от 1 см. «а 5% от бро€ на аерофотоснимките се допускат отскоци до 2 см.

3.7.††††† ѕЋјЌ «ј Ћ≈“≈Ќ≈

3.7.1. ѕланът за летене обхваща избор на н€кои елементи и изчисление на останалите елементи, които са необходими за състав€не на техническото задание за аерофотоснимане и за оформ€не на летателната карта. ѕрави се след като е из€снено предназначението на аерофотоснимането и са проучени физико-географските особености на района. “ова означава, че са известни формата и размера на обекта, картни€ мащаб и основното сечение на релефа.

3.7.2. Ќай-напред се избира аерофотокамерата, филмът и образни€т мащаб, а също така се определ€т надлъжното и напречното застъпване между аерофотоснимките. ¬ъз основа на тези данни, последователно се изчисл€ват елементите от плана за летене. “ова става по формули (3), (6) до (8) и (13) до (18).

3.7.3. ¬ табл.7 се намират изчислени параметрите, необходими за състав€не на плана на летене. ќтнас€т се за различни мащаби на аерофотоснимките, направени при надлъжно и напречно застъпване съответно 64% и 34% с аерофотокамери с формат 23х23 см и фокусни разсто€ни€ 153 и 305,5 мм.

3.7.4. »зчислените елементи на плана за летене дават обща представа за аерофотоснимането, което предстои да бъде извършено. «а н€кои от т€х се получават приблизителни стойности, а други не са абсолютно необходими за изпълнение на аерофотоснимането с оглед възможностите на съвременните автоматизирани аерофотокамери и контролни устройства към т€х, както и специално съоръжените самолети с навигационна техника. ќсвен тези елементи за летателни€ състав са важни и други величини, като необходима дължина на филма (филмите), брой на снимачните часове, дължина и времетраене на полета (полетите), необходимо гориво и др.

3.8.††††† “≈’Ќ»„≈— ќ «јƒјЌ»≈ «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

3.8.1. “ехническото задание за аерофотоснимане е технологичен документ, с който за€вител€т (геодезическото предпри€тие) възлага на изпълнител€ (авиокомпани€та) извършването на аерофотоснимане. —ъстав€ се по образеца в прил. 1 в два екземпл€ра - по един за авиокомпани€та и за фотолаборатори€та.

3.8.2. «аданието съдържа данни за обекта (наименование, площ, номенклатура на картните листове) и за аерофотоснимането (цел, тип аерофотокамера, тип аерофилм, надлъжно и напречно застъпване между аерофотоснимките). —ъдържа също така н€кои особени изисквани€ (предварително маркиране на опорни точки и граници, сезон и час на изпълнение и др.), които за€вител€т пред€в€ва към изпълнител€ на аерофотоснимането.

 ъм техническото задание се прилага летателна карта (наричана най-често "план за летене").

3.9.††††† Ћ≈“ј“≈ЋЌј  ј–“ј

3.9.1. Ћетателната карта ("план за летене") е неразделна част от техническото задание за аерофотоснимане. “€ е указание как да се изпълни аерофотоснимането. —ъстав€ се в два екземпл€ра - по един за авиокомпани€та и за фотолаборатори€та.

3.9.2. «а основа на летателната карта служи най-новото издание топографска карта на района.  огато аерофотоснимането се извършва за създаване или обнов€ване на едромащабни топографски карти и планове (по-едри от 1:10 000), за основа на летателната карта се използва топографска карта в мащаб 1:25 000 или 1:50 000. ¬ случай, че н€ма съвременна топографска карта на района, е препоръчително да се извърши предварително аерофотоснимане в мащаб 1:25 000. ќт тези аерофотоснимки се изработва фотомозайка, ко€то служи за основа на летателната карта.

 огато аерофотоснимането се извършва за създаване или обнов€ване на средномащабни топографски карти (1:25 000) за основа на летателната карта се ползва топографска карта в мащаб 1:100 000.

—ъщото важи за аерофотоснимане, предназначено за изработване на ортофотопланове.

3.9.3. ¬ърху летателната карта се изчертават границите на обекта и с тънка червена лини€ се нанас€т проекциите на осите, по които тр€бва да лети самолетът при изпълнение на аерофотоснимането. –азсто€нието между всеки две съседни оси е изчислено по формула (8). «а вс€ка ос се надписва надморската височина на летене, ко€то е сбор от изчислената по формула (3) височина на летене над терена и средната надморска височина на местността.  огато в н€ко€ ивица превишението между най-ниската и най-високата точка от местността е по-гол€мо от 1/5 от височината на летене над терена, ивицата се раздел€ на две секции, които се заснимат от различни височини. ¬ърху екземпл€ра на летателната карта, който е предназначен за фотолаборатори€та, се означават картните листове, в които попада обектът.

3.9.4. ѕри площни обекти, в зависимост от т€хната форма, осите на летене се нанас€т в направление изток-запад или север-юг.  огато мащабът на аерофотоснимките позвол€ва една аерофотоснимка по ширина да покрие един картен лист, оста на летене се проектира по средата на картните листове. ѕри обекти с линейна форма и по-малки населени места осите на летене се насочват по дължината им.

— червено кръгче се означават местни ориентири в началото и кра€ на вс€ка ос, както и по самата ос. »звън границите на обекта, в началото и кра€ на вс€ка ос, със стрелки се означават местата на първата и последната експонаци€.

¬ прил. 2 е даден пример за летателна карта (план за летене).

3.9.5. ѕредвижда се по една стереодвойка в началото и кра€ на вс€ка ивица извън границите на обекта.  райните ивици се проектират така, че 25% до 50% от т€х да покриват площ извън границите на обекта.

3.9.6. Ќа гърба на летателната карта се записва наименование и площ на обекта, мащаб на аерофотоснимките, надлъжно и напречно застъпване между аерофотоснимките, пространствената база и разсто€нието между съседните оси на летене, дата, имена и подписи на лицата, подписали техническото задание за аероснимане (виж прил.1).

3.9.7. «аедно с плана за летене (летателната карта) на авиокомпани€та се предават картни листове, които обхващат по 10 км извън границите на обекта по продължeние на осите на летене.

4.†††††††† »«ѕЏЋЌ≈Ќ»≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

4.1.††††† –јЅќ“ј Ќј Ћ≈“ј“≈ЋЌ»я —Џ—“ј¬

4.1.1. јерофотоснимането се изпълн€ва в съответствие с техническото задание и плана за летене. Ћетателни€т състав проучва тези документи и снабд€ва самолета с необходимите технически средства (аерофотокамера, спомагателни и контролни устройства и др.) и материали (аерофилми, касети и др.).

4.1.2.  огато в техническото задание за аерофотоснимане (прил.1) е записано изискване аерофотоснимането да се извърши след предварително маркиране върху местността на опорни точки или граници, летателни€т състав го изпълн€ва не по-късно от една седмица, след като е получил съобщение от геодезическото предпри€тие-за€вител, че маркирането на обекта е завършено.

4.2.††††† ¬Ћ»яЌ»≈ Ќј ¬ЏЌЎЌ»“≈ ”—Ћќ¬»я

4.2.1. јерофотоснимането може да се извършва само при подход€щи външни услови€, които позвол€ват получаване на аерофотоснимки с добри фотографски и геометрични качества.

“ези качества завис€т от:

- видимост и осветеност на местността по време на фотографирането,

- възможност за правилно изпълнение на плана за летене.

4.2.2. ќсвен изисквани€та, които самолетоводенето пред€в€ва към атмосферните услови€, от съществено значение за фотоснимането е да има добра видимост и осветеност на местността, както и спокойна атмосфера. ќблаците, омарата, мъглата, пушекът, високите ветрове и турболентността (атмосферните бури) вли€€т отрицателно върху неговото качество.

4.2.3. »деален за аерофотоснимане е безоблачни€т слънчев ден. јко обаче не повече от 10% от небето е покрито с високи облаци се счита, че ден€т е подход€щ за аерофотоснимане. ѕодход€щи сезони за аерофотоснимане, предназначено за картографиране, са ранна пролет и късна есен (при обезлистена растителност). јко целта е фотоинтерпретиране на горски насаждени€ фотоснимането се извършва при разлистени дървета. ѕри наличие на снежна покривка обикновено не се извършва аерофотоснимане, освен ако специални цели не налагат това.

4.2.4. ќсветеността на местността зависи от височината на слънцето, ко€то не тр€бва да бъде по-малка от 30∞. ѕоради това аерофотоснимането тр€бва да се извършва около об€д. —амо за н€кои особени цели (например археологически проучвани€) е необходимо фотоснимането да се извършва при ниско слънце (когато сенките са големи).

4.2.5. Ќеспокойната атмосфера причин€ва отклонени€ от предвидените в плана за летене параметри на аерофотоснимане. “ези отклонени€, които са изменение на мащаба на аерофотоснимките, наклон€ване на оптическата ос на аерофотокамерата и отклонение от проектната ос на летене, са разгледани в раздел 3.6.

4.2.6. »зпълнител€т на аерофотоснимането (авиокомпани€та) изпраща на за€вителите на аерофотоснимане (геодезическите предпри€ти€), данни за зависимостта между отклонението на оптическата ос на аерофотокамерата от отвеса и отклонението на мехурчето на кръглата либела на аерофотокамерата.

4.2.7. јерофотоснимането на един обект се извършва без прекъсване при едни и същи услови€. јко по н€каква причина се наложи повторно заснимане, то тр€бва да се извърши в най-скоро време след първото заснимане, докато не се е променил фона на местността (поради пром€на в осветеността, почвата и растителността). ѕрекъсване на една ивица или секци€ от обекта не се допуска. ¬ случай на прекъсване ивицата (секци€та) тр€бва да се заснеме изц€ло със същата аерофотокамера при повторно летене.

4.2.8. «а прилагане на сенситометричен контрол на аерофотоснимките, в началото и в кра€ на всеки аерофилм се остав€ по един неекспониран кадър.

4.3.††††† ‘ќ“ќЋјЅќ–ј“ќ–Ќј ќЅ–јЅќ“ ј Ќј ј≈–ќ‘»Ћћ»“≈

4.3.1. ѕреди про€в€ване на аерофилмите, върху оставените неекспонирани части (виж т.4.2.8) чрез експониране се вграждат сенситограми.

4.3.2. ѕро€в€ването на аерофилма със сенситограмите се извършва с наличната фотолабораторна апаратура. »зползва се про€вител на фирмата-производител на аерофилма, при предписаните от не€ услови€.

4.3.3. —лед завършване на фотолабораторната обработка на аерофилма, в двата му кра€ с черен туш се написва негови€т номер, наименованието на обекта, датата на аерофотоснимането, номерът на първата и последната аерофотоснимка и други данни ако е необходимо. «а всеки аерофилм се състав€ об€снителна записка по образеца в прил.3.

4.4.††††† »«–јЅќ“¬јЌ≈ Ќј  ќЌ“ј “Ќ» ‘ќ“ќ ќѕ»я

4.4.1. ќт вс€ка аерофотоснимка (негатив), чрез контактно копиране се изработва по едно контактно фотокопие върху гланцова (или матова) фотохарти€.

 опирането се извършва посредством копирни апарати, позвол€ващи изравнение на осветеността върху ц€лата аерофотоснимка.

4.4.2.  онтактните фотокопи€ тр€бва да отговар€т на следните изисквани€:

- изместването (размазването) на фотоизображението, вследствие неприлепналост при копирането не тр€бва да надвишава 0,1 мм;

- да са изобразени всички подробности, които има върху негатива;

- да имат €сни изображени€ на рамковите марки и на данните върху рамката на вс€ка аерофотоснимка;

- да са контрастни, плътни и €сни, като в тъмните места на аерофотоснимките се разпознават всички подробности.

4.5.††††† ћј“≈–»јЋ» ќ“ ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

4.5.1. ¬еднага след завършване на аерофотоснимането и прибиране на самолета в базата, се извършва фотолабораторна обработка на аерофилмите. ќт всеки кадър се изработва по едно контактно фотокопие върху харти€. —ъстав€ се об€снителна записка за аерофилма по образеца в прил.3. —ъстав€ се ключ на аерофотоснимките за обекта.

4.5.2.  лючът на аерофотоснимките служи за удобно ползване на аерофилма. ѕредставл€ва схема, изработена върху подход€ща основа, най-често в мащаб 1:25 000 или 1:100 000 в зависимост от мащаба и предназначението на аерофотоснимките. Ќанас€т се границите на обекта и от топографска карта в същи€ мащаб се копират н€кои ситуационни елементи от местността (пътища, ж.п.линии, реки, канали, очертани€ на населени места, големи съоръжени€). ќчертават се картните листове от обекта и се означава т€хната номенклатура. — кръгче или кръстче се нанас€т местата на проекциите на главните точки на аерофотоснимките и се написват техните номера. »дентифицирането им става чрез сравнение на контактните фотокопи€ с наличната топографска карта.

 лючът е основен графичен документ за разположението на аерофотоснимките в границите на обекта и дава представа за действителното надлъжно застъпване между последователните аерофотоснимки от една ивица и за напречното застъпване между съседните ивици. ¬ прил.4 е даден образец за ключ на аерофотоснимките.

4.5.3. јерофилмите, контактните фотокопи€, ключът на аерофотоснимките и об€снителната записка за филмите са материалите от аерофотоснимането, които се приемат от комиси€. «а приемането се състав€ акт (виж раздел 5).

5.††††††††  ќЌ“–ќЋ » ѕ–»≈ћјЌ≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

5.1.††††† ќЅў» ѕќЋќ∆≈Ќ»я

5.1.1. — контрола и приемането на аерофотоснимането се установ€ва дали са спазени техническото задание за аерофотоснимане и плана за летене, както и се оцен€ва качеството на аерофотоснимането и на материалите от него. ѕриемането на аерофотоснимането се извършва последователно от две комисии: на изпълнител€ (първа комиси€) и на възложител€ (втора комиси€).

5.1.2. ƒанните от контрола и приемането на аерофотоснимането се нанас€т в акт (прил.5), който се състав€ от първата комиси€, състо€ща се от сътрудници на авиокомпани€та, изпълнила аерофотоснимането и на фотолаборатори€та, обработила аерофилма. ¬ кра€ на акта се вписва заключение както на тази комиси€, така и на втората комиси€, състо€ща се от сътрудници на възложител€ на аерофотоснимането.

5.1.3. ¬тората комиси€ се запознава с акта за контрол и приемане на аерофотоснимането, съставен от първата комиси€. ѕо преценка т€ извършва допълнителни проверки и дава свое заключение за приемане или неприемане на представените материали.

5.1.4. ¬ъзникналите разногласи€ между двете комисии се решават от управление " адастър и геодези€".

5.2.††††† ј “ «ј  ќЌ“–ќЋ » ѕ–»≈ћјЌ≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

5.2.1. — един акт могат да се приемат един или н€колко съседни обекта, чиито параметри на аерофотоснимане не се различават значително.

5.2.2. јктът се състои от 8 раздела:

I.††††††††† ќбщи данни за обекта (обектите) и за представените фотоматериали.

II.†††††††† ƒанни за аерофотоснимането.

III.†††††† ƒанни за фотолабораторните работи.

IV.†††††† ƒанни за ключа на аерофотоснимките.

V.††††††† ќпредел€не деформациите на аерофилмите.

VI.†††††† »зследване на аерофилмите за неприлепналост.

VII.††††† «аключение на комиси€та при авиокомпани€та.

VIII.†††† «аключение на комиси€та на възложител€.

5.2.3 ќпредел€нето на резултатите от аерофотоснимането (раздел II, т. 7 от акта) се извършва по следни€ начин:

- Ќадлъжното и напречното застъпване между всеки две съседни аерофотоснимки от обекта, се определ€ в проценти по формули (4) и (5) въз основа на данни, отмерени от ключа на аерофотоснимките. ћинималното и максималното надлъжно и напречно застъпване се вписват в акта за вс€ка ивица поотделно. »зчисл€ва се средното надлъжно застъпване между всички аерофотоснимки от ивицата. —редното застъпване за обекта се получава като средно аритметично от средното за отделните ивици.

- Ќаклонът на вс€ка аерофотоснимка спр€мо отвеса се определ€ от големината на изместването на мехурчето на кръглата либела на аерофотокамерата, чийто образ се фотографира върху рамката на аерофотоснимката в момента на експонаци€та. ¬ акта се вписват минималното и максималното отклонение за вс€ка ивица и общо за всеки обект. Ќе се допуска приемането на аерофотоснимки с наклони по-големи от дадените в т.3.6.4.

- јзимуталното превъртане κ на аерофотоснимките спр€мо оста на ивицата се определ€ при последователното им подреждане по ивици. ¬ акта се отбел€зва максималното превъртане във вс€ка ивица.

- Ќеправолинейността n на вс€ка ивица се определ€ в проценти съгласно т.3.6.6. ¬ акта се вписват само стойностите на неправолинейност, които надхвърл€т допустимата стойност от 3%

- «ададената височина на летене Ќ над терена, се записва в акта за вс€ка ивица.

- ƒействителната височина на летене над терена се определ€ по формула (3), след като мащабното число mc на аерофотоснимките е определено чрез сравнение на идентични отсечки, измерени върху аерофотоснимките и картата. ѕри равнинна местност това се извършва чрез измерване върху една аерофотоснимка от вс€ка ивица, а при хълмиста или планинска местност определ€нето се прави посредством две или повече аерофотоснимки от ивицата. ¬ акта се вписва само средната височина на летене над местността.

- ќтклонението ΔЌ от зададената височина на летене над местността се определ€ за вс€ка ивица и се вписва в акта. ќтклонени€та не тр€бва да превишават допустимите стойности, посочени в т.3.6.2.

- —редни€т мащаб на аерофотоснимките се определ€ от вс€ка ивица и се вписва в акта.

5.2.4. ¬ раздел III от акта се вписват фотографските данни и данни от фотолабораторните работи.

«а определ€не на фотографските характеристики на аерофилмите - воал ƒ0, почерн€≠ване ƒ (минимално и максимално) и коефициент на контрастност γ, след фотолабораторната обработка се прав€т измервани€ с денситометър.

- ќптическата плътност на основата на аерофилма (воала) ƒ0 не зависи от експонаци€та и се измерва на 3 -4 места върху неекспонираните части на негативите (полето между две последователни аерофотоснимки).

- ќптическата плътност на фотообраза (минимум и максимум на почерн€ването) ƒ се измерва с денситометър на всеки 20 аерофотоснимки (негативи), като се подбират контрастни места.

-  оефициентът на контрастност γ се отчита от сенситометрична бланка (прил.6). ‘отографските характеристики ƒ0, ƒ и γ на про€вените аерофилми се оцен€ват по табл.8.

5.2.5. —енситометричната бланка представл€ва координатна система, по абсцисната ос на ко€то е нанесена скала на десетичните логаритми lg≈ на експонаци€та ≈, а в горната част на бланката е нанесена скала на експонаци€та ≈ в лукс-секунди. ѕо ординатната ос е нанесена скала на оптическата плътност ƒ, а в д€сно (успоредно на ординатната ос) е нанесена скала на коефициента на контрастност γ. ѕод абсцисната ос е нанесена скала на светлочувствителността S в обратна пропорционалност от онази експонаци€, ко€то е необходима за получаване на възприет фотографски ефект.

«а постро€ване на характеристичната крива на почерн€ване на фотоемулси€та се постъпва по следни€ начин:

—тойностите 1,2,..., ≈n на експонаци€та (отговар€ща на отделните стъпала на сенситограмата), съответно lg≈1, lg≈2,..., lg≈n, измерените с денситометър стойности ƒ1, ƒ2,...,ƒn на оптическата плътност се нанас€т в сенситометричната бланка и получените точки се съедин€ват с плавна лини€. “ази лини€ е характеристичната крива на почерн€ване на измерени€ фотоматериал.

¬ характеристичната крива се различават следните особени части:

а) част на воала, ко€то съответства на оптическата плътност на основата на аерофилма;

б) начална част, ко€то съответства на недостатъчна експонаци€;

в) праволинейна част, ко€то съответства на нормална експонаци€; в тази част оптическата плътност ƒ на образа нараства пропорционално на логаритъма от експонаци€та;

г) крайна част, ко€то съответства на прекомерна експонаци€.

 оефициентът на контрастност се израз€ва с тангенса от остри€ ъгъл β, сключен между правата част на характеристичната крива и абсцисната ос (при равни мащаби по двете координатни оси) или с изменението в оптическата плътност на фотообраза при изменение на логаритъма от експонаци€та с единица (при нормална експонаци€):

.†††††††††††††††††††† (24)

—тойността на коефициента на контрастност γ се отчита по скалата за γ на м€стото, където скалата се пресича от лини€та, прекарана успоредно на праволинейната част на характеристичната крива през точка от абсцисната ос, ко€то стои на разсто€ние единица от скалата за γ.

¬ зависимост от стойността на коефициента на контрастност на фоточувствителни€ слой, експонираните и про€вени аерофилми се подраздел€т на меки (γ < 1), нормални (γ = 1) и контрастни (γ > 1).

5.2.6. ¬сички механични и химични повреди върху фотоемулси€та (одраскване, освет€ване, петна от фиксаж и др.) се установ€ват, като се извърши визуална проверка на аерофилма върху свет€ща маса. ѕовреди, които могат да вли€€т на следващите фотограметрични процеси, се вписват в акта.

5.2.7. ‘отографска характеристика на контактните фотокопи€ се дава след визуално преглеждане. ¬ърху т€х тр€бва да са видими всички подробности, които има върху аерофилма.  онтактните фотокопи€ тр€бва да отговар€т на изисквани€та в т.4.4.2. ¬ акта се вписват по-характерните отклонени€.

5.2.8. ¬ акта се вписва оценка за състав€нето на ключа на аерофотоснимките (правилно, неправилно, неприемливо), като се имат предвид изисквани€та в т.4.5.2.

5.2.9. ќпредел€нето на деформациите на аерофилмите се извършва по следни€ начин:

¬ърху светeща маса на вс€ка двадесета аерофотоснимка (негатив) се измерват разсто€ни€та между срещулежащите рамкови марки с точност ±0,01 мм. —лед това се изчисл€ват деформациите Δlx и Δlу по двете координатни оси, като разлики между измерените върху негативите разсто€ни€ между рамковите марки и калибрираните разсто€ни€ между рамковите марки. ќт разликите между съответните стойности Δlx и Δly се получават стойностите Δl за афинната деформаци€ на отделните кадри. ¬сички данни се вписват в акта, като за всеки аерофилм се изчисл€ва и средната стойност на афинната деформаци€.

ƒопустимите деформации за аерофотоснимки с различни формати са дадени в табл.3.

5.2.10. »зследване на аерофилма за неприлепналост се извършва както следва:

а) ¬изуално с помощта на лупа се провер€ват всички контактни фотокопи€. ¬ местата, където се забележи изместване (размазване) на фотообраза, се прави съпостав€не със съседното контактно фотокопие от ивицата. ¬ случай, че то е с €сни и добре изразени подробности, вместо дефектното се изработва ново контактно фотокопие. јко резултатите са същите, следва, че има частична неприлепналост на аерофилма към изравнителната плоча на аерофотокамерата в момента на експонирането.

б) ѕо стойностите от получените деформации.  огато афинната деформаци€ е по-гол€ма от 0,05% за изолирани случаи от един аерофилм, се стига до извода, че има частична неприлепналост.  омиси€та прави кратко описание на констатираното и дава съответна препоръка в акта.

в) »нструментално - препоръчва се при установ€ване на афинна деформаци€ по-гол€ма от 0,05% .

5.2.11. ¬ резултат на извършената проверка, отразена в акта, първата комиси€ (при авиокомпани€та и фотолаборатори€та) дава кратка характеристика и оценка на отделните видове работи, като се съобраз€ва с показателите в табл.3 и 8, след което приема аерофото≠снима≠нето и фотографски€ материал с качествена оценка "отличен", "добър" или "задоволителен", съгласно показателите в табл.9, или не ги приема.

¬ случаите, когато се установ€т пропуски, грешки, отклонени€ над допустимите стойности или некомплектовани материали, комиси€та не приема аерофотоснимането и дава указание за отстран€ване на тези недостатъци.

5.2.12. ѕървата комиси€ така организира работата си, че в петдневен срок от про€в€ване на аерофилма да направи проверките и даде заключение и оценка на приеманите материали, както и да съобщи на предпри€тието - възложител за приемане на материалите.

¬ъзложител€т е задължен в петдневен срок след получаване на съобщението да изпрати втората комиси€ за окончателно приемане на аерофотоснимането.

5.2.13. Ќа предпри€тието-възложител се предават за работа следните приети и комплектувани материали от аерофотоснимането:

- аерофилми в оригиналните им опаковки,

- об€снителна записка към аерофилмите (прил.3),

- контактни фотокопи€,

- ключ на аерофотоснимките (прил.4),

- показани€ на радиовисотомера и статоскопа (ако се искат в техническото задание за аерофотоснимане).

6.†††††††† »«–јЅќ“¬јЌ≈ Ќј ƒ»јѕќ«»“»¬»

6.1. ƒиапозитиви се изработват чрез контактно копиране не по-късно от 15 дни след про€в€ване на аерофилма.  опирането се извършва чрез копирни апарати позвол€ващи изравнение на светлината върху ц€лата аерофотоснимка (диапозитив).

6.2. «а диапозитиви се използва специален форматен (план) диапозитивен филм.

6.3. –азделителната способност на диапозитивите не тр€бва да бъде по-малка от 40 линии в мм.

6.4. ‘отографското качество на диапозитивите тр€бва да отговар€ на следните изисквани€:

- оптическата плътност да бъде равномерна по цели€ диапозитив в границите на 0,5 до 2.0 ;

- не се допуска воалиране на диапозитива по-гол€мо от 0,3.

- коефициентът на контрастност 7, определен от сенситометричната крива, да не бъде по-малък от 0,8 и по-гол€м от 2.0.

6.5. ‘отоизображени€та върху диапозитивите тр€бва да бъдат меки, т.е. да н€ма силни контрасти и да дават възможност за изобраз€ване на подробности в сенчести и открити места.

7.†††††††† —Џ’–јЌя¬јЌ≈ Ќј ћј“≈–»јЋ»“≈ ќ“ ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

7.1. Ќе по-късно от един месец след завършване на работите по обекта, за който е предназначено аерофотоснимането, в Ќационални€ център по кадастър се предават за трайно съхран€ване следните материали :

- аерофилми в оригиналните им опаковки, придружени с об€снителна записка към т€х (прил.3),

- ключ на аерофотоснимките (прил.4),

- всички контактни фотокопи€,

- всички диапозитиви;

- увеличени фотокопи€ или дешифровъчни фотосхеми (ако такива са изработени).

7.2. »зискването в предходната т.7.1 се отнас€ за всички граждански обекти, независимо от кого са възложени, финансирани и изработени.

8.†††††††† ќЅќЅў≈Ќ»  ќЋ»„≈—“¬≈Ќ»  –»“≈–»» «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

8.1.††††† ј≈–ќ‘ќ“ќ јћ≈–»

- –азделителна способност на обективите на аерофотокамерите: в средата - 40 до 60 линии/мм; в краищата - 30 до 45 линии/мм.

- ћаксимална радиална дисторзи€ на обективите на аерофотокамерите: 0,01 мм .

- ѕродължителност на експонаци€та на аерофотокамерите: 1/100 до 1/1000 сек.

- ћаксимален работен цикъл на аерофотокамерите: 2 сек.

- –авнинност на опорната рамка и изравнителната плоча на аерофотокамерите: ± 0,01 мм.

- ћинимална точност на координатите на рамковите марки и разсто€ни€та между т€х: ± 0,01 мм.

- ¬еличините от калибрирането на аерофотокамерите се израз€ват: линейните до 0,001 мм, ъгловите до 0,0001g.

- јерофотокамерите се калибрират най-малко един път годишно.

8.2.††††† ‘ќ“ќћј“≈–»јЋ» «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

- ћинимална чувствителност на черно-бели€ аерофилм: 20 DIN.

- ћинимална разделителната способност на аерофилма: 60 линии/мм.

- ƒебелина на полиестерната основа на аерофилма: 0,1мм.

- “райност на фотоемулси€та на аерофилма: н€колко години.

- ћаксимална ортогонална деформаци€ на аерофилма: 0,05% .

- ћаксимална афинна деформаци€: средно за аерофилма 0,05%, за отделна аерофотоснимка (негатив) - 0,08% .

8.3.††††† —јћќЋ≈“ «ј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

- «а аерофотоснимане в мащаб по-едър от 1:6000: оптимална скорост 180-300 км/час, таван 3,5 км; за аерофотоснимане в мащаб по-дребен от 1:6000: оптимална скорост 300-600 км/час, таван 10 км.

8.4.††††† ѕј–јћ≈“–» Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈

- –азлика между зададената и действителната летателна височина: 5%; при летателна височина под 1 км: 50 м.

- –азмер на надлъжно и напречно застъпване между съседните аерофотоснимки: съгласно табл.6.

- ћинимално надлъжно и напречно застъпване между съседните аерофотоснимки: за стереокартиране на планинска местност съответно 56% и 20%; за фототрансформиране съответно 10% и 12%.

- ћаксимално отклонение от отвесната лини€ на оптическата ос на аерофотокамерата в момента на експонаци€: при височина на летене над 750 м: 2g, като за 10% от аерофотоснимките се допуска 3g; при височина на летене над 750 м: 3g, като за 10% от аерофотоснимките се допуска 4g;

- ћаксимален ъгъл на превъртане на аерофотоснимките по отношение на оста на ивицата: 3g до 4g, по изключение 5g.

- ћаксимално напречно изместване между две съседни аерофотоснимки от една ивица: ± 1 см, за 5% от аерофотоснимките: 2 см.

- ћаксимална неправолинейност на една ивица аерофотоснимки: 3%.

- ћаксимално изместване (размазване) на фотообразите върху аерофилма: 0,03 мм за аерофотоснимки в мащаб по-дребен от 1:5 000 и при аерофотокамери с устройство за компенсиране; 0,05 мм в останалите случаи.

8.5.††††† ѕЋјЌ «ј Ћ≈“≈Ќ≈

- »зработва се върху топографска карта в мащаб 1:25 000 или 1:50 000 (за картографиране в мащаби по-едри от 1:10 000) и в мащаб 1:100 000 (за картографиране в мащаб 1:25 000).

- ¬ръзка между картен и образен мащаб: съгласно табл.5.

-  огато превишението между най-ниската и най-високата част от местността в обхват на една ивица от аерофотоснимки е по-гол€мо от 1/5 от височината на летене над местността, ивицата се раздел€ на две секции, които се заснимат от различна височина.

- »звън границите на обекта се заснимат: по една стереодвойка в началото и кра€ на вс€ка ивица аерофотоснимки; в крайните ивици 25% до 50% от широчината им.

8.6.††††† »«ѕЏЋЌ≈Ќ»≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

- јерофотоснимане се извършва, когато не повече от 10% от небето е покрито с високи облаци.

- јерофотоснимане се извършва при височина на слънцето не по-малка от 30∞.

-  огато върху местността предварително са маркирани опорни точки или граници, аерофотоснимането се изпълн€ва не по-късно от една седмица след получаване на съобщение за завършване на маркирането.

- ¬ случай на прекъсване на ивица аерофотоснимки, при повторно летене т€ се заснима изц€ло със същата аерофотокамера.

8.7.††††† »«–јЅќ“¬јЌ≈ Ќј  ќЌ“ј “Ќ» ‘ќ“ќ ќѕ»я

- ћаксимално изместване (размазване) на фотообразите върху контактните фотокопи€: 0,1 мм.

8.8.††††† ћј“≈–»јЋ» ќ“ ј≈–ќ‘ќ“ќ«ј—Ќ»ћјЌ≈“ќ

-  лючът на аерофотоснимките се състав€ обикновено в мащаб 1:25 000 или 1:100 000 в зависимост от мащаба и предназначението на аерофотоснимките.

8.9.†††††  ќЌ“–ќЋ » ѕ–»≈ћјЌ≈ Ќј ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

- ќптическата плътност на основата на аерофилма (воала) ƒ0 се измерва на 4-5 места в полето между две последователни аерофотоснимки (негативи).

- ќптическата плътност на фотообраза (минимум и максимум на почерн€ване) ƒ се измерва с денситометър на всеки 20 аерофотоснимки (негативи).

-  оефициентът на контрастност се отчита от сенситометрична бланка: съгласно прил.6.

- ‘отографските характерисктики ƒ0, ƒ и γ на про€вени€ аерофилм се оцен€ват съгласно табл.7.

- ≈кспонираните и про€вени аерофилми се подраздел€т на меки (γ < 1), нормални (γ = 1) и контрастни (γ > 1).

- ƒеформациите на аерофилма се определ€т чрез измерване на разсто€ни€та между образите на срещулежащите рамкови марки с точност ± 0,01 мм на вс€ка двадесета аерофотоснимка.

- ƒопустими деформации на аерофилма: съгласно табл.3.

- ќценка качеството на аерофотоснимането: съгласно табл.9.

8.10.††† »«–јЅќ“¬јЌ≈ Ќј ƒ»јѕќ«»“»¬»

- ƒиапозитивите се изработват не по-късно от 15 дни след про€в€ване на аерофилма.

»зползва се форматен (план) диапозитивен филм.

- ћинималната разделителна способност на диапозитивите: 40 линии/мм.

- ќптическа плътност на диапозитивите: 0,5 до 2,0.

- ћаксимално воалиране на диапозитивите: 0,3.

-  оефициент на контрастност на диапозитивите: от 0,8 до 2,0.

8.11.††† —Џ’–јЌя¬јЌ≈ Ќј ћј“≈–»јЋ»“≈ ќ“ ј≈–ќ‘ќ“ќ—Ќ»ћјЌ≈“ќ

- Ќе по-късно от един месец след завършване на работите по обекта, в Ќационални€ център по кадастър се предават: аерофилмите, ключът на аерофотоснимките, контактните фотокопи€, диапозитивите, увеличените фотокопи€ и дешифровъчните фотосхеми.