Предпоставки на Проекта

Версия за печатВерсия за печат

През периода на социализма в България от края на Втората световна война до 1989 г. земеделската земя като цяло беше колективизирана. В градските райони частната собственост се запази за целия период на социализма с изключение на по-големите сгради, които бяха конфискувани или експроприирани от държавата. През периода на социализма общините, обществените институции и държавни фирми построиха големи блокове от апартаменти, в които на индивиди, семейства и служители на съответните организации бяха предлагани апартаменти на нисък наем.

Малко след колапса на комунистическото правителство през 1989 г. в България се проведоха екстензивни поземлени реформи. Реституцията на частната собственост върху земеделските земи на практика беше завършена през 2000 г. и доведе до близо 8,3 милиона самостоятелни парцели, принадлежащи на приблизително 1,9 селски стопани. Реституцията на горите, завършила през 2001 г. доведе до около 0,2 милиона парцела. В градските райони на обитателите беше предложено да закупят апартаментите си на приемливи цени, но свързаната с тях земя като цяло остана общинска собственост.

За реституцията България получи значителна помощ от Европейския съюз, в частност за планирането и установяването на нови граници на земеделските земи чрез финансиране на изграждането на съответни компютризирани регистри на собствениците, както и за цифрова карта на парцелите.  Като цяло всяка община би трябвало да има поземлена комисия (ПК) на подчинение на Министерството на земеделието, която да отговаря за поддържането на регистрите и картите на земеделските земи и горите. Кадастрите на градските територии продължиха да се поддържат от общинските администрации, които създадоха общински технически служби (ОТС). 

През целия период на комунистическата епоха местните съдилища продължиха системата за регистрация на транзакциите с недвижими имоти чрез дела, базирани на индивидите, но не всички транзакции бяха регистрирани. Освен това с помощта на ЕО през 90-те години бяха инсталирани компютърни системи в службите по вписванията към местните съдилища за вписване на имената на собствениците и друга ключова информация, извлечена от нотариалните дела, но без достъп до единни идентификатори на собствеността, като така бе продължена системата за поименна регистрация. Следва да се отбележи, че системата за регистрация в България продължава да е базирана на актовете, което означава, че законно валидната информация се съдържа в нотариалните актове.   

За целите на реституцията бяха основани голям брой частни геодезически дружества. Лицензирането на геодезистите беше въведено от новия Закон за кадастъра и имотния регистър през 2000 г.  Нотариусите станаха частни през 1998 г.

Нова Агенция по геодезия, картография и кадастър беше създадена през 2000 г. и едновременно влезе в сила новият Закон за кадастъра и имотният регистър.

Затова, когато през 2001 г. България поиска от Световна банка помощ за усъвършенстването на поземлената администрация, ситуацията в този момент можеше да бъде обобщена, както следва:

1.     285 общински технически служби, поддържащи регистри и карти на градската собственост и издаващи сертификати за всички видове транзакции. Карти с различно качество, често остарели и налични в цифров вид само за 10 % от градските територии

2.     Съответен брой поземлени комисии, поддържащи компютризирани регистри и цифрови карти на земеделските имоти и издаващи съответни сертификати

3.     112 местни съдилища, опериращи поименна система на вписванията, с растящ хартиен архив, подкрепяни обаче от компютризирана система за ключови данни, извлечени от делата

4.     Новосъздадена Агенция по геодезия, картография и кадастър със седалище в София и регионални служби в 28 областни центъра, като цяло с недостатъчен персонал, в лоши сгради и без адекватно оборудване. 

5.     Неадекватно изясняване на собствеността, остарели регистри и карти в градските райони, несъвпадение на границите в контактните зони между градските и селските територии

6.     Натрупване на хартиени документи в службите по вписванията на съдилищата и липса на подходяща информационна система за извлечените данни  

7.     Неизползване на общи имотни идентификатори, водещо до големи трудности при свързването на кадастралната информация с информацията и документите в службите по вписванията

8.     Необходимост хората да контактуват с различни институции за издаване на сертификатите, необходими за извършването на транзакции, което води до високи разходи по транзакциите, липса на адекватна поземлена информация за частните и обществените потребители и нарастващ брой спорове за земи