ПОЯСНЕНИЯ ЗА УПОТРЕБА И ИЗЧЕРТАВАНЕ НА УСЛОВНИТЕ ЗНАЦИ

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. С условните знаци, дадени в приложените табла, се изобразяват и надписват местните предмети в кадастралните планове на: населените места, строителни и битови площадки, курортни комплекси и др. застроени и незастроени терени в мащаб 1:1000 и 1:500.

При изработване на кадастрални планове в мащаби 1:250 и 1:200 се прилагат условните знаци за М 1:500.

2. Условните знаци са дадени в две колонки за съответните мащаби, които са систематизирани в групи, указани в съдържанието. Общите условни знаци и за двата мащаба са дадени по средата между двете колонки. За по-лесно намиране на условните знаци е изготвен азбучен указател.

За улеснение при ползуване на условните знаци и поясненията към тях в текста „Пояснения за употреба и изчертаване на условните знаци" в скоба са дадени номерата на условните знаци, за които се отнася пояснението на текста, а в таблата на условните знаци след наименованието на предмета в скоби са дадени номерата на точките от „Пояснения за употреба и изчертаване на условните знаци".

3. При ползуването на условните знаци да се имат предвид следните основни правила.

Всички изобразявани предмети, размерите на които позволяват ясното им изчертаване в мащаба на плана, да се изчертават по външните им контурни очертания, независимо че може да има знак за условното изобразяване на тези предмети. При такива случаи условният знак се изчертава вътре в контура, ако чертежът или пояснителният надпис не изясняват местния предмет.

Всички местни предмети, изчертаването на които не може да стане мащабно, се изобразяват със съответния условен знак.

4. Размерите на условните знаци са дадени с големината на изображението, а по-важните са надписани с цифри в милиметри. Дебелината на ненадписаните линии е равна на 0,12 мм.

5. При изчертаване на условните знаци да се спазват следните правила:

а) при условни знаци, имащи правилна геометрична форма (кръг, квадрат, правоъгълник, триъгълник и т.н.), местоположението на предмета да съответствува на геометричния център на условния знак;

б) при условни знаци, имащи перспективна форма на фигура с широка основа, както е при: паметник (47), скулптурни фигури (48), вятърна мелница (101), партизански гроб (45) и др., местоположението на предмета да съответствува на средата на основанието на условния знак;

в) при условни знаци, имащи перспективна форма на фигура с прав ъгъл на основанието, както е при: отделно стоящо дърво (250), пътеуказател (174), караулен пост (49) и др., местоположението на предмета да съответствува на върха на правия ъгъл на основанието на условния знак;

г) при условни знаци, имащи перспективна форма, представляваща съчетание на няколко фигури, както е при постройки от типа на кулите (61), пожарни кранове (114), кладенци с геранило (205), електрически лампи (96), метеорологична станция (65) и др., местоположението на предмета да съответствува на геометричния център на най-долната фигура от условния знак.

6. Всички условни знаци, които имат перспективна форма, се изчертават на плана, ориентирани в посока север. Изключение се прави при липса на място, като условният знак се завърта около точката, уточняваща местоположението на местния предмет, до 90° на изток или запад. Не се ориентират на север и онези условни знаци, които се съчетават с други знаци, като например семафори (150) и светофари (151), чешми край шосета (209) и др.; същите се поставят успоредно на изображението на обектите, с които се съчетават.

7. За осигуряване четливостта на плана разстоянието между отделните условни знаци не трябва да бъде по-малко от 0,5 мм. Ако местните предмети са толкова близко, че условните знаци при изчертаването биха се слели, разрешава се намаляването на същите до една трета от дадените такива в таблата. Ако това е недостатъчно, тогава може да се изместят знаците на по-маловажните предмети, за да се получи необходимото разстояние 0,5 мм. В отделни случаи някои от условните знаци на второстепенните местни предмети могат да бъдат напълно изключени, като например: застъпване условните знаци на две дървета - едното се премахва, застъпване на електрически стълб с дърво - дървото не се нанася, застъпване на стълб с шахта - стълбът не се нанася и др.

8. Условните знаци на местни предмети, които попадат близо до рамката на листа, се изчертават съгласно следните правила:

а) ако геометричният център или основанието на условния знак се намират вътре в листа, то условният знак се изчертава напълно, като се прекъсва линията на рамката на листа. Изключение се прави само в случаите, когато знакът покрива ъгъла на рамката на листа.

б) при точно съвпадение на центъра или основанието на знака с рамката на листа знакът се изчертава напълно на двата съседни листа, като линията на рамката се прекъсва. Изключение се прави само за перспективните знаци, като: отделни дървета, скулптурни фигури и др., които попадат на северната и южната рамка на листа. Те се изчертават само на северния лист.

9. При малки размери на контурно очертани площи от културни видове и др. се разрешава условните знаци, поясняващи културата или вида на местния предмет, а така също и височината на цифрите (като надморската височина на точки и др.), да се намалят с размери до една трета от дадените в таблата.

10. Условните знаци за означаване на различни културни видове се разполагат на групи в площта на комплекса. Групата се състои от 3 или 4 условни знака. При по-големи площи на комплекса се поставят няколко групи, и то така, че да не се претоварва съдържанието на плана. Разстоянието между отделните групи да не бъде по-голямо от 10-12 см. При малки площи, когато не е възможно означаването на културния вид с група от условни знаци, в площта на комплекса се поставя най-малко един условен знак.

11. С цел да се внесе повече яснота при изобразяването на местните предмети върху плановете с условни знаци при нужда се поставят и пояснителни надписи, с които се характеризира типът на съответния предмет, отделянето му от останалите предмети или подчертаването на някои особености на изобразените предмети, като например: „табан" (74) към условния знак на табан, „кож.ф-ка" (67) и др.

При гъсти условни знаци или изображения на еднородни местни предмети, изискващи еднакви пояснителни надписи, се допуска един или няколко надписа на цяла група от знаци.

Местни предмети, намиращи се в голям брой на малка площ, не се придружават с пояснителни надписи.

12. В оригиналните планови листове при изобразяване на местни предмети, условните знаци се изчертават със съответните цветове, както са дадени в таблата.

При изработване на печатни копия от оригиналните планови листове се спазват същите цветове на условните знаци, както са в таблата, или се отпечатват в един цвят, съобразно техническото задание.

II. ГЕОДЕЗИЧЕСКА И СНИМАЧНА ОСНОВА

13. Точките от геодезическата основа - триангулачни (1), от прецизната полигонометрия (3) и др. са трайно стабилизирани точки на местността, положението им е определено аналитично с достатъчна точност и служат за основа на всички видове топографогеодезически работи.

Триангулачни точки на постройки или на недостъпни места, като кръст, гръмоотвод, минаре и пр. (1), се нанасят с условен знак, като последният се изчертава така, че центърът на триъгълника да съвпада с мястото на триангулачната точка.

В дясно от условния знак на триангулачната (полигонометричната) и други трайно стабилизирани от геодезическата основа точки се надписват във вид на дроб - в числител - номерът на точката, а в знаменател - надморската й височина с точност:

- до мм, когато точката е определена чрез геометрична нивелация;

- до см, когато точката е определена с тригонометрична нивелация.

Номерата и надморските височини на точките от геодезическата основа се надписват на плановете и в двата мащаба независимо от местоположението им върху терена - населеното място или незастроен терен.

14. Точките от снимачната основа - полигонови, опорни и др. (4, 5, 6 и 7) се изобразяват в зависимост от начина на стабилизирането им на местността. С дробно число до условния знак се надписват в числител номерът на точката, а в знаменател - надморската й височина с точност до см, независимо дали същата е определена чрез геометрична или тригонометрична нивелация.

Опорни точки, които са определени по фотограметричен метод чрез аеротриангулация, се изобразяват с условен знак № 8.

15. С условен знак на теодолитна засечка (6) се изобразяват точки от снимачната основа, стабилизирани на местността и определени чрез прави, обратни или комбинирани засечки, с неизравнени координати.

16. Теренна (латова) точка (9). Изобразяват се само характерните точки на: върхове, седла, вододели, водосливи, по осите на уличните платна, водните течения, местните предмети и др., като надморските им височини се надписват с точност до дециметър.

Броят на надписаните теренни точки не трябва да бъде по-голям от 10-15 на кв. дцм, включително точките от геодезическата и снимачната основа.

17. Нивелачни репери - I, II, III и IV класове (10) - са трайно стабилизирани геодезически точки, надморската височина на които е получена чрез геометрична нивелация. Нивелачните репери се нанасят съобразно вида им със съответния знак, като до него в дроб се записва номерът на нивелачния репер (като числител) и надморската височина с точност до мм (като знаменател).

Забележка: Центърът на условния знак от раздела „Геодезическа и снимачна основа" не се тушира върху оригиналния план и копието, като бодът на съшия остава открит.

III. НАСЕЛЕНИ МЕСТА

18. Постройките (16) се изобразяват на плана по контурните им очертания.

Постройките се подразделят:

а) в зависимост от нуждите, които задоволяват - на жилищни „Ж" (16) и стопански „С" (17).

б) в зависимост от етажите - на едноетажни, двуетажни и т.н. Етажите се броят, гледани от улицата, от нивото на последната нагоре. Сутеренните етажи се броят само когато се издигат над нивото на улицата 1,5 м;

в) в зависимост от вида на строежа и материала, от който са направени, на:

- масивни със стоманобетонни конструкции (Мсб) - сгради с носещи външни и вътрешни стени и стоманобетонна подова конструкция. Към този вид сгради се отнасят и тези от едропанелното строителство;

- масивни (М) - сградите с външни и вътрешни носещи стени с дебелина най-малко една тухла или каменна зидария с дебелина най-малко 45 см на варов или глинен разтвор. Масивните сгради могат да бъдат изцяло или частично с подова конструкция с дървен гредоред, железни греди, монолитни или сглобяеми елементи;

- полумасивни (пМ) - сградите с външни носещи тухлени стени с дебелина на стените най-малко една тухла или каменна зидария с дебелина най- малко 45 см на глинен или варов разтвор и вътрешни носещи паянтови стени (дървен скелет и пълнеж);

- паянтови - сградите с дървен носещ скелет на вътрешните и външните стени, с пълнеж и кирпич на варов или глинен разтвор или с пълнеж от плет на кал, летви и др.;

- постройки, направени от различни материали, се означават като смесени „См" (18).

При постройки със смесено предназначение (жилищно и стопанско) се означава онова, което е основно и преобладаващо.

Постройки с обществено предназначение, като училища, почивни домове, народни съвети и др., се изобразяват на плановете в различните мащаби с условен знак на жилищни постройки и се съпровождат с пояснителен надпис.

В зависимост от мащаба и контурното натоварване на плана условните знаци на постройки с обществено значение може да не се съпровождат с пояснителни надписи.

Всички нанесени на плановете постройки се надписват съкратено, както следва:

- с цифра, определяща броя на етажите, когато са повече от един;

- с началните букви, определящи вида на постройката - съобразно материала, от който са направени същите;

- с началните букви от думите, определящи начина на ползуване на постройките.

19. От постройките в строеж (19) се нанасят масивните и тези със стоманобетонна конструкция, които в момента на снимането са с напълно завършени основи, иззидани от камък или излети от бетон.

20. Разрушени или полуразрушени (20) постройки (старинни развалини и археологически находки) са тези, които са негодни за стопанско или жилищно ползуване, както и разрушени и изоставени постройки, които под влияние на атмосферните условия се рушат. Обявените археологически находки за паметници на културата се придружават с пояснителни надписи.

21. Нишите (27) се показват само когато почват от тротоара (земята).

22. Илюминаторите (28) представляват тротоарна шахта, покрита със здраво армирано стъкло за даване светлина в подземни помещения.

23. Въздушни проходи (мостове) между здания (31) представляват мостовидни коридори, които свързват горните етажи на съседни постройки.

24. Комини за централно отопление (33) се нанасят с хоризонталната им проекция по действителните размери на основата независимо от строителния материал, от който са направени - зидани или металически. Те служат да отвеждат дима от централен парен котел за отопление на една или повече постройки, като се показват само тези с височина над 5 метра.

25. Надземната част на подземна постройка (35) изобразява такава постройка, която се намира под земята и се подава над нея с една малка част от своята височина.

26. Противопожарни стени (42) се строят от камък, тухли или бетон. Срещат се обикновено при гъсто застроени дървени постройки и служат за ограничаване на евентуални пожари.

27. Братските могили (43) представляват паметници, обикновено вън от населените места, в които са заровени костите на загинали партизани, войници и др. герои-патриоти.

28. Отделен гроб (44) и оброчище (46) се нанасят само когато имат постоянен характер и могат да служат като добри ориентировъчни предмети. Кръстовете и гробовете около черкви не се нанасят. Оброчищата се придружават и с надпис за наименованието им.

29. Паметниците (47) се изобразяват във и извън населените места, като се очертава основата им, в средата на която се поставя условният знак.

30. Скулптурните фигури (48) се поставят за украса в градини, паркове, по улици и площади и други обществени места.

31. Караулният пост (49) представлява караулна будка или сенник, уточняващ местоположението на пазач, милиционер или войник, охраняващ отделно здание или район. Нанасят се само неподвижните караулни будки и сенници.

32. Църкви (50), джамии (52), синагоги (54) и др. постройки с религиозно предназначение се изобразяват с условни знаци или мащабно. При възможност в контура се поставят букви за поясняване на материала, от който са направени постройките.

33. Манастирите се нанасят мащабно заедно с намиращите се в двора постройки за живеене, за стопански нужди, църкви и др. На подходящо място се надписва и наименованието на манастира.

34. Гробищата (55 и 56) се изобразяват чрез нанасяне на оградите им, а заградените площи се запълват на групи с условния знак. В случай, че гробищата не са заградени с огради, те се ограничават с плътни линии, дебели 0,12 мм.

По-главните пътища и алеи в големите гробища се изобразяват, както при парковете.

35. Животинските ями (57) представляват покрити или заградени дълбоки кладенци (гробове), в които се хвърлят умрели животни. Срещат се и като специално отделени места, където се заравят животните.

36. Хранилище за зеленчук (58) представлява специална стопанска постройка, която служи за съхранение на пресни зеленчуци, като: картофи, моркови, зеле и др.

37. Оранжерията и цветарникът (59) са специални постройки с отоплителна инсталация за отглеждане на цветя, ранни зеленчуци и плодове.

Оранжерийните комплекси се изобразяват с всички подробности в тях, като отделните оранжерийни клетки се показват само с външните им очертания, без да се поставят в тях пояснителният надпис „оранж." и линиите на покривната конструкция. При такива случаи пояснителният надпис се поставя общ за комплекса.

38. Парниците (60) представляват лехи, вдълбани в земята, и служат за производство на ранен разсад и зеленчуци. Имат правилно очертани стени, изградени от дърво или тухли, върху които се поставят стъклени или дървени капаци и се покриват с рогозки или слама. Нанасят се с условен знак или мащабно, съобразно големината им.

39. Кулите - наблюдателни, противопожарни, часовникови и др. (61) - представляват зидани постройки във вид на кула и имат постоянен характер. Направени са от гредова конструкция с цел да се получи висока площадка за наблюдение. Придружават се с пояснителен надпис: „набл.", „пож.", „часов." и други.

40. В метеорологическите станции (65) се нанасят всички постройки и специални съоръжения, които се изобразяват условно или мащабно.

При условното изобразяване знаците на отделните съоръжения се изчертават, като се спазват общите правила за условното изобразяване.

41. Отделните ханове и ресторанти се нанасят само когато са извън населените места. На подходящо място се надписва общоизвестното им наименование.

Ловни заслони, жилищни, административни и стопански постройки на горските стопанства, почивни станции и др. се изобразяват с условен знак в мащаба на плана, като се надписват съобразно предназначението им.

Подвижните кошари и временните колиби за пазачи, каквито има при някои култури, например в бостаните и лозята, не се нанасят като отделни постройки.

Митниците и казармите се нанасят като обикновени постройки.

Терените и съоръженията към тях, отредени за спортни нужди, като: стадиони, колодруми, хиподруми, ски-шанци и др. строежи и постройки, се нанасят в мащаба на плана съобразно действителните им очертания. Придружават се с пояснителен надпис.

IV. ПРОМИШЛЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОМУНАЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

42. Сградите на промишлените предприятия (67) се изчертават с условни знаци на постройки, като се показват етажите и материалът, от който са направени. Съпровождат се с пояснителни надписи за предназначението им.

Високите фабрични комини се нанасят в хоризонталната им проекция.

43. Шахти (68, 69), минни галерии (70), шурфове (71) и др. подобни, които се намират в минни и рудоизкопаеми райони, се нанасят на плана с надземната си видима част мащабно или с условен знак според вида и размерите. Условните знаци се ориентират на север, а за галерия - по нейната посока. В случай, когато шахтите и галериите са в сграда, условният знак се поставя вътре в контурите на постройките.

Шурфовете (71) са вертикални проучвателни кладенци за търсене на руда и др.

44. Сондажните дупки (73) се означават освен с условен знак и с пояснителен надпис „РС" или „МС" според това, дали е работено с ръчна или моторна сонда.

45. Геоложките канавки (78) представляват дълги окопи с различни размери. Със същия условен знак се означават и сухи окопи с пояснителен надпис „окоп".

46. Открити разработки - кариери (79), открито добиване на въглища и др. се изобразяват с тяхната действителна площ и с пояснителен надпис се дава видът на полезните изкопаеми.

47. Торфни разработки (80) са компактна маса, в някои случаи доста твърда наслойка от тревиста растителност, върху блатиста местност с различна дебелина. Торфът се ползува за отопление и за различни индустриални и стопански цели.

48. Портален и мостови кран (83) е съоръжение за вдигане и пренасяне на товари, като движението се извършва по релсов път. Намира се в по-големите индустриални обекти, а така също и в пристанищата.

49. Повдигателните куло-кранове (84) представляват специални съоръжения за вдигане на тежести. Намират се по пристанищата, ж.п. товарни гари, при складове, заводи и др.

50. Естакадите (85) представляват мостовидни конструкции (скели), построени в повечето случаи от дървен материал и служат за изхвърляне на ненужния изкопаем материал от минна галерия или при направа на големи насипи и др. По тях може да бъде построена линия за товарни вагонетки.

51. Електропроводите (91, 92, 93) се изобразяват в застроените и незастроени терени. Стълбовете се нанасят по местоположението им и се изобразяват с условни знаци в зависимост от материала, от който са направени - дървени (86), бетонни или железни (88) и ферми - дървени и железни (89,90), като стрелките, изобразяващи проводите, се поставят в посоката на електропровода.

52. Трансформаторните постове (94) са специални масивни постройки, в които се монтират трансформатори за преминаване от високо в ниско напрежение. Нанасят се по ситуация.

Трансформаторите могат да бъдат монтирани и на стълбове (95).

53. Мелници (101, 102), дъскорезници (105) и тепавици (103) се нанасят с условен знак съобразно вида им. Условният знак се поставя вътре в контурите на постройката.

54. Силозите (106) представляват специални постройки, които имат призматична или цилиндрична форма и служат за складове на зърнени храни, брашна, цимент и др. Нанасят се мащабно и с пояснителен надпис.

55. Цистерни и газови резервоари (107) - от тях се нанасят само големите такива, които съхраняват горива и газ в големи количества за обществени и промишлени нужди.

56. Пчелините (109) се нанасят мащабно, като се огражда мястото, където са поставени пчелните кошери, с плътна линия с дебелина 0,12 мм в случаите, когато няма друга ограда. Сгради за живеене и за стопански цели се нанасят отделно. Поставя се пояснителен надпис „пчел."

57. Всички видове надземни тръбопроводи (110) за нефт, газ, въздух и др. се изобразяват с един и същи условен знак. Фермите, носещи тръбопровода, се изобразяват на действителното им местоположение и при възможност размерите им се нанасят мащабно.

Пояснителните надписи „Т", „К" и др. се поставят в гъстота, не по-малка от 5 см.

Надземните части на всички видове шахти от канализация или водопровод и др. се изобразяват с условен знак № 113.

58. Условните знаци на помпи за гориво-смазочни материали (115) и др. съоръжения при бензиностанциите се нанасят по действителното им местоположение.

59. Условният знак за радиомачти (116) заедно с обтегачите се изчертава ориентиран на север и по действителното местоположение.

60. На телефонна и телеграфна радиотранслационна линия (118) се нанасят всички видове стълбове на техните действителни места, като симетрично около тях в посока на линията се изчертава 10 мм отсечка.

V. ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ

61. Условните знаци на всички железопътни линии се прекъсват в случаите, когато релсовият път минава по мостове, без разлика на вида и големината им. Линиите на условния знак на релсовия път в такива случаи трябва да спират до условния знак на моста.

Стълбовете на електрифицирани ж.п. линии се нанасят по местоположение

62. Планинските зъбчати железопътни линии и др. се нанасят на плановете във всички мащаби с условен знак на бремсберги (126) и хаспели.

63. Железопътните линии в строеж (124) се нанасят само тогава, когато работите по строежа на платното, тунелите, подпорните стени, мостовете и др. са напреднали и може да се заключи, че линията ще бъде напълно завършена.

Железопътните линии с разглобени и разхвърляни релси не се изобразяват на плана. Платното на тези линии, оградено на плана с условен знак за канавки, изкопи или насипи, се допълва с пояснителни надписи.

64. Условният знак за трамвайни линии (127) се изобразява заедно с условния знак на стълб независимо от това, дали електрическата мрежа се носи от стълбове или е прикрепена на сгради. В случаите, когато мрежата се носи от стълбове, условният знак се поставя срещу заснетите от местността стълбове, а когато е прикрепена на сгради - на равни разстояния от 20 до 30 м в мащаба на плана.

65. Въжени линии (130) се изобразяват на плановете само ако представляват солидни и постоянни съоръжения, без разлика на разстоянието, което обслужват. Всички стълбове на въжените линии се нанасят по ситуация с условните си знаци. Предназначението на въжената линия се пояснява с надпис: „турист.", „промишл." и др.

66. Всички постройки покрай железопътните линии и находящите се в районите на гари, спирки и кантони, независимо от вида им се изобразяват мащабно като обикновени жилищни и стопански постройки, придружени с пояснителни надписи.

Всички канавки покрай ж.п. линии (133) се изчертават в черно. Ако по канавките тече постоянно вода, в средата се изчертава зелена линия.

67. Железопътните линии в района на гарите или заводските ж.п. площадки се изобразяват с условни знаци, дадени в табло № 17, като главната ж.п. линия се изчертава е плътна линия с дебелина 0,5 мм, а останалите линии - с дебелина 0,3 мм.

Ж.п. линии в гаровите райони се изобразяват по тяхната ос.

Условните знаци за местни предмети покрай ж.п. линиите (150, 151, 152, 153, 154, 155) се нанасят не ориентирано, а по посока на ж.п. линията. Знакът се изчертава така, че да сключва по възможност най-малък ъгъл с посоката към север. Същите условни знаци се изчертават и в гаровите райони.

Върху главната ж.п. линия в района на гарата се нанасят километричните и хектометричните знаци. В случай, че в района на гарите не са означени местата на километрите и хектометрите, същите се вземат извън района на гарите и чрез дължинни измервания се маркират по оста на главната ж.п. линия.

Стрелките (148, 149) в района на гарите или заводските ж.п. площадки се нанасят чрез трите главни точки: начало на стрелката, средата и край на стрелката. Началото и краят на стрелката са фиксирани на място. Средата на стрелката се намира по следния начин: стрелките са типизирани, като за всеки тип са дадени размерите от началото до средата и съответно до края на стрелката. За типа на стрелката следва да се вземат данни от ревизионната книга, която се съхранява във всяка гара.

VI. ШОСЕТА, ПЪТИЩА И ПЪТЕКИ

68. Всички видове шосета (163) (автостради, главни пътища, шосета от първи, втори и трети клас) се изобразяват мащабно. Изчертават се пътната настилка, банкетите и канавките на шосето и всички други елементи, като пешеходни алеи, алеи за колоездачи и др. съоръжения.

69. Профилиран и подобрен път (ненастлан) (166) - тук спадат всички изоставени шосета и профилирани пътища, които на места са подобрени с чакъл, пясък, камъни, сгурия и др., а пътните съоръжения, като: мостове, водостоци и подпорни стени са направени или мястото на ненаправените такива не е пречка за минаване на автомобили и каруци.

70. С условен знак № 167 се изобразяват всички полски, земеустройствени, горски и междуселски пътища, които служат за стопански цели и са без особено поддържане. По тези пътища обикновено няма съоръжения и са трудно проходими през лошо време. Пунктирната линия на условния знак се изчертава винаги откъм северната, западната или северозападната част на плановия лист.

71. С условния знак за профилирана - туристическа пътека (168) се означават онези пътеки, които са настлани и по тях са направени малки съоръжения за оттичане на водите. Всички останали пътеки се изобразяват с условен знак № 169.

72. Водостоците (173) са съоръжения с отвори с ширина до 3 м за отвеждане на водата. Те са направени от желязна или циментова тръба или са построени от камък и бетон.

73. Предпазни огради по пътищата (177) представляват забити в земята каменни или бетонни колонки, металически или гумени огради. Заснимат се и се изобразяват условно.

VII. ХИДРОГРАФИЯ И ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ

74. От изворите (178) се изобразяват тези, от които водата изтича сама. Линията на изтичането започва от знака на извора и се изобразява в съответствие с фактическото течение на образуващия се ручей, а когато изворът е незначителен - винаги по направление на склона.

75. Водни течения - ручеи, потоци и реки (179) с ширина до 0,5 мм на плана се изобразяват с една линия. В такъв случай дебелината на линията постепенно се удебелява, като се почне от извора - до мястото, където може да се изобрази с две линии.

При бетонираните или облицованите канали и вади (181) изпъкналата част на дъгите на условния знак се изчертава по посока на течението на водите с интервали между дъгичките от 10-20 мм.

Със същия условен знак се изобразяват и каналите на подпори, като при тях се записва височината на дъното на канала спрямо терена (примерно +1 м). Задължително се записва знакът „+", с което се отличава тази данна от други котировки по каналите. Височината на дъното на бетонирани канали на подпори над околния терен се котира само за такива с дължина над 10 мм в мащаба на плана и височина над 0,50 м.

76. Укрепителните съоръжения на бреговете, като: подпорни стени (187, 188), зидове, насипи и др., се нанасят мащабно съобразно естеството на материала, от който са направени.

77. Стрелка за посока на течението (195) се поставя обикновено близко до рамката на плановия лист и под сливания на реки, при изтичане или вливане на реки в езера или други басейни, както и на канализирани участъци на реки, но не по-рядко от 15 см една от друга на плана.

78. Буни (вълнолом) (197) представляват стени от различен материал, опиращи се само на един бряг на реката и се построяват с оглед правилно да се насочи течението на реката. Строят се косо и перпендикулярно на течението. Нанасят се мащабно.

79. Язовирни стени и бентове (198 и 199) се изобразяват мащабно или с условен знак, съответствуващ на материала, от който са направени, като се съблюдава общият вид на очертанията на стената или на бента.

80. Кладенците (203) се нанасят с условен знак съобразно вида им. Към условния знак се дава характеристика във вид на дроб, в числителя на която се написва надморската височина на терена до самия кладенец, а в знаменателя - дълбочината от терена до повърхността на водното ниво с точност до дециметър.

81. С условен знак № 209 се изобразяват изградените чешми със собствени каптажи, които не са от водопровод (без и с корита). При чешма с дълги корита същите се нанасят по положение. Чешми, покрай шосета, ж.п. линии и др. линейни елементи се ориентират по посока на същите елементи.

82. Диги (217) с ширина на основата (заложението) над 2 мм в мащаба на плана се нанасят мащабно.

VIII. МОСТОВЕ И БРОДОВЕ

83. Мостовете (220, 221, 223) в зависимост от вида на материала, от който са направени, биват: каменни, железобетонни, железни и дървени. Големите мостове се изобразяват мащабно.

Устоите на мостовете представляват една от най-важните им съставни части. Нанасят се така, че да може да се съди за техния брой. Когато разстоянието между тях в плана е по-голямо от 2,0 мм, същите се нанасят мащабно.

84. С условен знак (223) се изобразяват подлези и надлези в населени места и извън населени места.

85. Местата на бродовете (224) се показват на реки с ширина над 3 мм в мащаба на плана, и то тези, които са свързани със съобщителната мрежа: път, пътека, шосе.

IX. ГРАНИЦИ И ОГРАДИ

86. Държавните (225) и административните граници (226, 227) се изобразяват на плана при спазване на следните правила:

а) граници, несъвпадащи с други контури на местността, например с водни обекти, съобщителни линии и други линейни елементи, се показват със съответните условни знаци по цялото протежение;

б) ако границата минава по горепосочените обекти, показват се само в местата на острите чупки и там, където неозначената част на границата не би показала точното й положение. Означените части трябва да съдържат поне 3 чертички от условния знак по протежение на 4-6 см и знаците се разполагат:

- по средата на граничния линеен местен предмет (река, шосе и др.), ако границата минава по средата му и ако ширината позволява да бъде четливо изчертана;

- посменно по двете страни на граничния линеен местен предмет, ако границата минава по средата му, но знакът не може да се изчертае по средата;

- от оная страна на граничния линеен местен предмет, където тя минава в действителност;

в) на големи хидрографски площи (големи реки, езера, язовири) - в местата, установени по планов материал в едри мащаби, или по данни от съответните административни учреждения.

87. Граници на растителна покривка и други културни видове (228) се прилагат само за отделяне на различни културни видове в отделни имоти (парцели) Когато същите граници минават по-близо от 1 мм или съвпадат с линейни местни предмети, като огради, други граници, пътища, реки, обрив (бряг), ручеи и ровове, не се изчертават. В такива случаи условният знак на местния предмет служи за граница на културния вид.

88. Оградите (229, 230, 231) в зависимост от материала, от който са направени, биват: масивни, полумасивни и паянтови.

Към масивните огради (229) се отнасят тези, които са направени от бетон, зидани камъни, тухлени и металически на бетонна или каменна основа.

Към полумасивните огради (230) се показват тези, които са направени от градински решетки, мрежи, непечени тухли (кирпич) и каменни на суха зидария.

Към паянтовите огради (231) се показват тези, които са направени с бодлива тел, дъсчени, жив плет и др.

Граничната линия се изчертава с дебелина 0,2 мм, а условният знак за характер на оградата се поставя от тази страна, от която е собственикът на оградата. В случай, когато оградата е обща, същият условен знак се изчертава последователно ту от едната, ту от другата страна.

Условният знак за характера на оградите може да се разреди до 2 пъти от тези, дадени за съответния знак.

Х. РАСТИТЕЛНА И ПОЧВЕНА ПОКРИВКА

89. Нивите (273) са земи, които се засяват със зърнени и технически култури (изключват се онези, за които има установен знак). Към тях спадат и земите с едногодишни и многогодишни треви при сеитбообращения и угари.

90. Прелози (238) (келемета) са земи, покрити със слаба тревиста растителност, на които може да се установят следи от предишната обработка.

91. Ливадите (239) са земи, постоянно засети с трева, които служат за добиване на сено.

Ливади, които по-голямата част от годината са под вода, се изобразяват с условен знак № 240.

92. Мери и пасища (241) са земите, които систематически се използуват като пасища и по принцип не се разорават или се разорават само периодически за подобрение на тревата.

93. Зеленчукови градини (242) са онези участъци, които ежегодно се използуват за зеленчукови култури.

94. Оризища (243) се нанасят чрез контурно ограждане на общата площ, като главните напоителни канали и големите разделителни насипи се нанасят мащабно. Отделни клетки (чалтици) не се нанасят. Вътрешната площ на оризището се запълва на групи с условния знак.

95. Културните видове, като овощни градини (247), лозя (249) и др., разположени на тесни ивици покрай река, път или друг местен предмет, се изобразяват, като условните знаци, поясняващи вида на културата, се разполагат по осите на ивицата на разстояние 15 до 20 мм един от друг.

96. Отделни дървета (250), които представляват характерен местен предмет, се нанасят съобразно вида им със съответните условни знаци.

97. Дърветата (251), пръснати на разстояние едно от друго на повече от 50 метра, се нанасят с центриран на самото им местоположение условен знак - овално пресечено кръгче с опашка.

Декоративни дървета по улиците на населените места се изобразяват с условен знак № 176, като условният знак се поставя разредено през 2 до 3 см и се съблюдава, щото дърветата, намиращи се на ъглите на кварталите, да бъдат поставени на действителните им места.

98. В горските площи се поставя на групи условен знак № 255 и пояснителен надпис за вида на гората (дъб, бук, бор и др.).

99. Гора - рядка (редина) (257) се изобразява с условен знак кръгче с опашка, поставен на групи в площта, заета от дърветата. Намира се обикновено в окрайнините на основни горски комплекси, като площта между дърветата се използува за ниви, ливади и др. За редки гори се смятат дървесните насаждения, средното взаимно разстояние между които е значително по-голямо от тяхната средна височина (от 20-50 м).

100. Гора - сечище (258) - нанасят се само сечените иглолистни гори, които не дават издънково възобновяване, а се възстановяват чрез разсаждане.

101. Храстите (260) се отделят в комплекс само когато са компактни, като условният знак на групи се разполага равномерно из комплекса.

102. Към блатна растителност (261) спадат камъшът, тръстиката, шавар и др. Те се отделят в отделни комплекси, когато са компактни масиви.

103. Блатата (262) се ограничават с водна линия в зависимост от това, дали е постоянна (182), или непостоянна (184), като в комплекса на площта се разполага на групи условният знак.

104. Пясъци (263) представляват оголени от растителност места. Те се изобразяват с равномерно разположени и еднакви по плътност точки, разположени на групи съгласно условния знак.

Форми на пясъчен релеф, дюни, могили и др. се изобразяват на плановете с хоризонтални, а в площта, заета от тях, се поставя по групи знакът за пясъци.

105. Камениста повърхност (264) представлява участък от събрани, здраво споени породи камъни (без почвен слой) и участъци от дъна на реки с отломен пръснат едър каменен материал.

XI. РЕЛЕФ

106. Основни хоризонтали (265) са тези, които се получават от приетата височина на сечение за изобразяване на релефа.

Допълнителните и спомагателните хоризонтали (267, 268) се употребяват за изобразяване на онези форми на релефа, които не могат да се изразят с основните хоризонтали или когато последните са на разстояние един от друг повече от 3-4 см.

Надморските височини на хоризонталите се надписват, като същите се прекъсват и височината им се надписва по средата на прекъснатия хоризонтал, така че връхната част на цифрата да сочи изкачването на терена. Котират се задължително удебелените хоризонтали, а останалите - само при необходимост, когато четенето на релефа е затруднено.

107. Обриви (почвени) (270) представляват отвесни или много стръмни стъпала на релефа, които под влиянието на атмосферните условия и ерозията са останали без растителност, като ронеща се пръст, глина, чакъл или пясък.

108. Слогове (271) се изобразяват в зависимост от заложението. Когато същото е по-голямо от 2 мм в мащаба на плана, долният край на слога се ограничава с точков пунктир, като условно се показва видът на растителната покривка, ако такава съществува.

109. Изкуствени или естествени терасирани площи (272) се показват и изобразяват по действителните им размери и местоположение, когато ширината на терасата е по-голяма от 3 мм върху плана. При по-малка ширина от 3 мм терасираната площ се заснима като комплекс и ограничава върху плана с усло вен знак за граница на растителна покривка. В комплекса се поставя надпис „терасирано". Хоризонталите през такива комплекси се изчертават прекъснато, както при свличащи се терени (279).

110. Дъната на езера, язовири, големи реки и други подобни (274) се изобразяват с хоризонтали само когато е предвидено в заданието на обекта.

111. Промойни (275) представляват тесни ровове с ширина до 1 м със стръмни стени и оголени брегове. Големината им е такава, че могат да се прескачат свободно от пешеходци, но представляват препятствие за движение на коли.

112. Овразите с ширина над 3 м (277) представляват силно ерозирани и увеличени промойни, получили вид на голям ров. Широчината и дълбочината на овразите е различна. Ако широчината между бреговете на оврага в мащаба на плана е по-голяма от 3 мм, тогава се изобразява с хоризонтали.

113. Условният знак на растящи оврази (278) се употребява за обозначение на такива оврази, които вследствие ерозията увеличават непрекъснато дължината си, като растат нагоре. Върхът или началото на подобни оврази представлява характерно наличие на отвесно скосено, необраснало с трева ронливо стъпало, над което следва здрава, обраснала с трева почва. Условният знак (точици) се поставя по водосливната линия над началото на оврага.

114. Свличащите се терени (279) са онези участъци, където земните пластове под действието на подпочвени води се свличат непрекъснато. В горната част на свличащия се терен се образува обрив (срез) от оголена почва, а склонът се нарязва от по-малки сривания. Районът на свличането се загражда на плана с точки, а вътре се прекарват прекъснати хоризонтали, които изразяват релефа в момента на снимането.

115. Пясъчни и земни сипеи (281) са онези места по стръмните склонове, които вследствие ерозията на водите се оголват и непрекъснато свличат.

Началото на сипея се определя с обривна линия, а долният край на сипея е неопределена линия, образувана от условния знак точки, изразяващи приблизително фактическото положение на ерозираните части.

116. Каменисти и чакълести сипеи (282) са участъци, покрити с едри неогладени каменни отломки, които покриват гъсто земната повърхност в по-голям или по-малък слой.

117. Скалисти обриви и разкъсани скалисти повърхности (283) са отстъпи или стени на наслоени неподвижни каменни породи. Детайлите на тези отстъпи: стени, промойни, ребра и др. се изобразяват с щрихи при осветление от северозапад. Главният гребен на скалите, а също и главните ребра и цепнатини трябва да бъдат добре очертани и определени с точки, като при скали със сравнително по-голяма относителна височина се надписват и надморските височини на по-характерните места. Общата форма на скалите се предава с удебелените хоризонтали, които през скалната площ се тушират с тънка линия 0,1 мм. Когато хоризонталната проекция на скалите е малка и не дава възможност да бъдат изобразени характерните особености на типична скала, за изясняване на изобразяването им се допуска да се използува малко по-голяма площ, като се гледа с това да не се увреди на изобразяването на други форми на релефа.

118. Могилите (287) представляват изкуствени конусообразни възвишения. По-големите, които могат да се изобразяват мащабно, се изчертават с хоризон тали, ако хоризонталната проекция на основата и относителната височина на могилата позволяват. Вдясно от изобразената могила се надписва надморската височина.

119. Ямите (288) представляват естествени или изкуствени вдлъбвания на релефа с отвесни или силно наклонени сипейни стени. В някои случаи те биват карстови хлътвания с форма на кладенец. При възможност до условния знак се вписва надморската височина на дъното на ямата.

В зависимост от големината им се изобразяват мащабно или само с условен знак. Ями, чиито размери върху плана са по-малки от 2 мм, се изобразяват само с условен знак, центриран на мястото на ямата.

120. Отделно стърчащи скали (289) представляват изолирани скалисти образувания с различна форма и височина, отделящи се от околната местност с отсечени стени. Такива обекти се показват контурно, като на по-характерните места, когато е възможно, се вписват надморските височини.

121. Отделно лежащи заоблени камъни (290) представляват кръгли каменни отломки с големи размери. Различават се от отделно стърчащите скали по това, че представляват монолитно тяло без пукнатини, с изгладени плоскости, подобно на речен камък.

XII. КОМБИНИРАНИ УСЛОВНИ ЗНАЦИ

122. Комбинираните условни знаци (292 до 297) се прилагат за изобразяване на растителната и почвената покривка, когато същите се състоят от различни породи. Групите от условни знаци се разполагат равномерно в площта на комплекса.

Показаните примери в табло 38 не изчерпват всички възможни случаи. Те изобразяват само примерно как следва да се комбинират различните условни знаци за растителна и почвена покривка.

XIII. ПРАВИЛА ЗА ИЗЧЕРТАВАНЕ НА НАДПИСИТЕ

123. Наименованията на местността (302) и пояснителните надписи (300) се разполагат на плана хоризонтално и по правило вдясно от обекта, с изключение на местата, наситени с много условни знаци.

124. Наименованията на населените места се поставят вдясно над северната рамка на плановия лист.

125. Надписите за характеристика на различните застроявания (298) се разполагат вътре в контура на постройката. Надписът се поставя така, че да бъде по средата на постройката и успоредно на координатната мрежа с основание на буквите на юг или изток.

126. Надписите на улиците (301) се разполагат по оста на улицата, в средата, обърнати с основанието си към юг или изток. При улици с две пътни платна, разделени с тревни площи, надписът на наименованието на улицата се поставя по частта, която е по-малко натоварена с условни знаци. При наличие на трамвайни линии по пътното платно буквите на надписа се разреждат, като на мястото им условният знак на трамвайна линия се прекъсва. Названието на малки участъци от улици, попадащи в съседните листове, не се надписват.

127. Названията на реки, канали, ручеи и др. (302) се надписват през 20-30 см от тяхното протежение на плана, следвайки извивките им, като се съблюдава да има надпис при рамките на плановия лист.

128. Височините на хоризонталите (265, 266) се надписват с разчет за обезпечение на свободното четене на релефа, но без да се натоварва планът с излишни надморски височини.

129. Названията на хидрографските обекти реки, езера, извори и др. (302) се надписват върху плановете с шрифт курсив светъл, а названията на местности и квартали - с шрифт наклонен блок (303).

Пояснителните надписи се надписват с шрифт курсив с височина 1,5 до 2 мм в зависимост от характера на обекта.