Instr_vert

Таблица 3.3

Стойности на σ от формула 3.1

t (минути)

σ (л/(сек.ха)

Проектът за вертикално планиране (ВП) на населеното място (НМ) предвижда необходимото изменение на релефа на терена с оглед да бъде моделиран и приспособен към изискванията на строителството, водоотвеждането и транспорта при най-целесъобразно и икономично извършване на земните работи, включително разместването им и дава представа за облика на територията, която ще се благоустроява.

Плановете за ВП се изработват за населени места и други застроени територии или части от тях в съответствие с одобрените им общи (ОГП) и подробни градоустройствени планове, застроителните и регулационните им планове (ЗРП) и подробните квартално-застроителни и селищни планове.

Плановете за ВП имат предназначението чрез преобразуване на съществуващия релеф на терена да създадат условия за функционално и хармонично изграждане на жизнената среда във всички нейни аспекти - обитаване, труд, отдих и др.

С преобразувания (проектния) релеф се изпълняват задачите:

- определяне на височинното положение на улиците, алеите, площадите и съоръженията им за осигуряване удобство за транспортните средства и пешеходците;

- определяне на височинното положение на сградите и създаване на условия за целесъобразно застрояване, архитектурно оформяне и функционалност;

- отвеждане на повърхностните води в естествени водоприемници и канализационната мрежа, определяне нивата на водните течения.

Проектните решения трябва да бъдат ефективни и икономични и да запазват околната среда, паметниците на културата, природните и материалните забележителности.

Плановете за вертикално планиране се изработват във височинната система на нивелационния план. Те се прилагат на местността чрез височинно трасиране от четвъртокласната нивелачна мрежа. Те подлежат на постоянно попълване и поддържане.

Плановете за вертикално планиране, трасировъчните планове и тези на инженерната инфраструктура задължително се изработват в една и съща височинна система.

При вертикалното планиране се обособяват две основни групи дейности: ВП при градоустройственото проектиране и проекти за ВП в строителството.

При проектирането на сгради и съоръжения се изработват проекти за ВП в строителството. Тези проекти осигуряват височинното решение на основните и второстепенните нива на всички сгради, съоръжения, площади, пътни възли и улични пространства.

1.2. Фази и етапи на вертикалното планиране

Плановете за вертикално планиране обосновават във височинно отношение и допълват общите и подробни градоустройствени планове и се изработват в подобни на тях фази и етапи в следното съответствие:

Общ градоустройствен план (ОГП) - предварителен проект		План-схема за ВП към ОГП
Застроителен и регулационен план (ЗРП) - предварителен проект		Идеен план-схема за вертикално планиране при ЗРП
Застроителен и регулационен план (ЗРП) - окончателен проект		Нивелетен проект след одобрен ОЗРП
Кварталнозастроителен и силуетен план		Работен план за вертикално планиране

Проектите за вертикално планиране в строителството се изработват в следните фази:

Предпроектни проучвания		(ППП)
Технически проект		(ТП)
Работен проект		(РП)

1.3. Възлагане на плановете за ВП

Възлагане на планове за вертикално планиране се извършва с договор придружен със следните данни и документи:

- техническо задание;

- подробни градоустройствени планове;

- нивелационни планове, профили,котирани планове и площна нивелация;

- схематични и подробни планове за подземни проводи и съоръжения и одобрени подробни планове;

- едромащабна топографска карта в М 1:5 000 (1:10 000) на прилежащата на населеното място територия;

- комуникационно - транспортна схема;

- съществуващ план за вертикално планиране и др.;

- геоложки доклад.

Техническото задание се съставя от възложителя, но последният може да го възложи чрез договор на проектанта.

1.4. Методи за вертикално планиране

Плановете за вертикално планиране се изработват по следните методи: числен (аналитичен) графичен (линеен и площен), или графоаналитичен метод.

Численият метод представлява изобразяване на проектния релеф с изчислени проектни надморски височини и наклони на всички характерни точки в проекта.

Линейният метод се прилага за улици, алеи и водни течения, като проектното им височинно положение се определя чрез нивелети, проектирани върху надлъжните профили на оста им. Проектните височини на всяка осова и подробна точка от нивелетата се получават чрез изчисление.

Площният метод намира приложение при проектиране на площади, улични кръстовища, квартали, спортни терени и др. Той се състои в създаване на нови равнини и повърхнини от проектни височини и хоризонтали върху съществуващия план. Проектните височини на осовите и подробните точки се определят чрез изчисления.

Едновременното прилагане на площния и числения метод се използва предимно при изработването и обновяването на работните планове за вертикално планиране.

1.5. Предварителна сметка

Предварителната сметка е подробна програма за цялостно провеждане на плановете за вертикално планиране. Съставя се по данни и материали от инвеститора, както и от проучвания на местността.

Съдържанието на предварителната сметка се подразделя на обща, технологична и количествено-стойностна част и се отразява в обяснителна записка, схеми, разчети и сметка.Дават се принципни решения на задачите, като за възловите проблеми се предвиждат варианти.

Предварителната сметка се изработва от инвеститора или се възлага с договор на проектанта. Проектирането на планове за вертикално планиране се извършва при наличие на одобрена от инвеститора предварителна сметка.

2. ВЕРТИКАЛНО ПЛАНИРАНЕ ПРИ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНО ПРОЕКТИРАНЕ

2.1. План-схема за ВП към ОГП

План-схемата се изработва във фаза “Предварителен проект” заедно с останалите планови схеми - ВиК, електрификация, топлофикация, радиофикация, сборна схема на подземните и надземните проводи и съоръжения и др.

С план-схемата се решават обобщените надлъжни наклони на главната улична мрежа, посоката на оттичане на повърхностните води, особените случаи на водоотвеждане, необходимостта от съоръжения и корекции по главните водосъбирателни артерии, доказва състоятелността на новопроектираните улици, подлези, надлези и др.

Оформянето на графичния материал на план-схемата става върху копие от ОГП, като наклоните, дължините и проектните височини се тушират с червен цвят, теренните височини и номерата на точките - с черен цвят, посоката на оттичане на повърхностните води, водосливните и вододелните линии - със син цвят.

Съставя се обяснителна записка със следното съдържание:

Посочва се основанието, на което се изработва проекта за вертикално планиране - проектното задание, възложителя и инвеститора.

Описват се изходните материали, прави се обобщена характеристика на релефа като се дават посоките и средните стойности на наклоните, водосъбирателните райони и други важни елементи от територията на населеното място.

Описват се генералните решения на главната улична мрежа и начина на оттичане на повърхностните води: чрез канализация или повърхностно (гравитачно) към водосборните райони - реки, дерета и др.

Мотивира се необходимостта от изграждане на съоръжения: мостове, корекции на реки, подпорни стени и др.

Посочват се приблизителните количества земни работи и се прави предварителна сметка за стойността на ВП за етапа.

2.2. Идеен план-схема при ЗРП

Идейният план - схема ВП се изработва във фаза “Предварителен проект” заедно със схемите за техническата инфраструктура.

За основа на проектирането служат данни от кадастралния план, надлъжните профили на главната улична мрежа, решена с подробния транспортно-комуникационен план, и действащи планове за ВП. Надлъжни профили се изготвят в М 1:1000 и 1:2000 за дължините и съответно 1:100 и 1:200 - за височините само на новопроектирани улици и с ВП се обосновават техническите им параметри (приложение 2.1). Класификацията и техническите характеристики на главната и второстепенна улична мрежа на населените места са дадени в таблица 2.1 и таблица 2.2.

Към обяснителната записка в отделна таблица (таблица 2.3) се дават постигнатите минимални и максимални технически показатели, обема на земните работи, изчислени по надлъжни профили и строителна стойност на земните работи по oкрупнени показатели.

При необходимост се правят предложения и графични разработки за възможни промени в ЗРП на уличната мрежа с цел подобряване на водоотвеждането и транспорта.

Оформянето на графичния материал (приложение 2.2) става върху копие от ЗРП - предварителен проект, като се нанасят:

- нивелачните репери с условен знак - черен цвят;

- номерата на кварталите и осовите точки с черен цвят;

- номерата на рулата и надлъжните профили с черен цвят;

- проектните височини на осовите точки се вписват в числител с червен цвят, а теренните - в знаменател с черен цвят;

- проектни височини на чупките на нивелетата с червен цвят, наклонът на нивелетата в проценти и дължината между чупките, както и стрелката на посоката на слизане на наклона с червен цвят;

- посоката на оттичане на повърхностните води във вътрешно кварталните пространства със стрелка със син цвят, водоразделните и водосливните линии със синя прекъсната линия;

- последователността за изработване на надлъжните профили е следната: започва се от най-високия клас улици. След това се изчертават профилите на всички хоризонтални улици в последователност от север на юг и за вертикалните - от изток на запад, съобразно класа на улиците. Самото нанасяне на данните за хоризонталните улици е от запад на изток, а при вертикалните - от юг на север;

- местата, където се събират повърхностните води, без да могат да се отведат гравитачно, се означават с прекъсната синя окръжност;

- съществуващата улична мрежа се оцветява с виолетов цвят, а новопроектираната с охра;

- в картограмата изкопите се оцветяват с червен цвят, насипите с жълт;

- заблатените терени и терените, които се заливат от високи води, дерета и водни течения с непостоянен отток със син цвят;

- подлези, надлези и мостове с данни за техните височини, светли отвори и др. с черен цвят.

Картограмата на земните маси се изработва върху отделен чертеж или върху план-схемата на ВП, като се склопява надлъжния профил по оста на улицата само за характерни места (приложение 2.3).

Всички надписи са с височина на буквите 2 (3) mm ориентирани на север (номера на квартали, отреждания за обществени парцели, номера и височини на осови точки).

2.3. Идеен план-схема към паркоустройствените обекти и зони за отдих

Вертикалното планиране се разработва във фаза “Предварителен проект” заедно с останалите схеми на техническата инфраструктура.

Схемата за ВП решава нивелетите на всички транспортно-комуникационни пътища в парка, като на новопроектираните такива се изготвят надлъжни профили, определят се нивелетите на пешеходните алеи, местата, където е необходимо да се изграждат стълбища, подпорни и укрепителни стени, изкуствено преоформяне на терена с цел създаване на могили, алпинеуми, пързалки и др. Решават се проблемите с оттичането на повърхностните води, като се търси гравитачното им насочване към естествени водоприематели, реки, дерета и други, така че да не се предизвиква ерозия. Алеите и пътните настилки се проектират без видими бордюри при благоприятни геоложки условия - водопропускливи почви, ниски подпочвени води. Само в краен случай се предвижда отвеждането на повърхностните води чрез дъждоприемна канализация, която е задължителна в свлачищни райони, както и видими бетонови бордюри и дренажни съоръжения.

Проектирането в льосови почви да се извършва, съобразно нормите за проектиране в льосови почви и като се има предвид силната им пропадъчност, с видими градински бордюри и дъждоприемна канализация.

За изкуствените водни съоръжения се посочва кота водно ниво. На подпорните стени се дава средна височина, а на стълбищата - броя и техния размер.

Изготвя се картограма на земните маси на характерни места, по преценка на проектанта.

Оформянето на графичния материал се извършва съгласно т.2.2.

Съставя се обяснителна записка.

2.4. Идеен проект за вертикално планиране на промишлени предприятия

Вертикалното планиране на промишлени предприятия се съобразява с функционалността на отделните обекти, специфичността на производството, железопътния и автомобилен транспорт на територията на предприятието.

В повечето случаи първо се изземва хумусният пласт и се складира на депа, след което площадките се оформят с равнини или повърхнини съобразно избраната схема за вертикално планиране (непрекъсната или прекъсната на тераси). Изборът на една или друга схема зависи от технологичната връзка на производствените сгради и изискванията на пътната и железопътната мрежа и инженерната инфраструктура - надземна или подземна.

При вертикалното планиране на промишлени предприятия трябва да се имат предвид изискванията на “Норми за проектиране на генерални планове на промишлени предприятия ” (БСА, бр.3, март 1988 г.).

2.5. Идеен проект за вертикално планиране на спортни съоръжения и обекти

При вертикалното планиране на спортни съоръжения и обекти се спазват посочените по-горе изисквания, като се взема предвид характера на спортното съоръжение и се осигуряват комуникационните връзки между отделните спортни площадки, сгради, прилежащи улици и терен.

За оформянето на проекта е необходимо да се използват “Норми за проектиране на спортни сгради и съоръжения” (БСА, кн.11-12, 1972 г.).

3. НИВЕЛЕТЕН ПРОЕКТ ЗА ВЕРТИКАЛНО ПЛАНИРАНЕ

3.1. Подготвителни работи

Нивелетният проект се изработва въз основа на одобрения ОЗРП и приетия идеен проект за ВП. За населени места, които нямат изработен идеен проект на вертикалното планиране, всички проблеми се решават с нивелетен проект.

Нивелетният проект за вертикално планиране установява необходимото изменение на релефа на населеното място, като определя подробно височинното положение на всички улици и кръстовища с техните елементи - пътни платна, риголи, бордюри, тротоари и връзките им с прилежащите им квартали, надлъжните и напречни профили на преминаващите водни течения.

Нивелетният проект за вертикално планиране се изработва върху нивелационен план.

Подготвителните работи свързани с изработването на нивелетния проект се състоят в проучване на:

- застроителния и регулационния планове, едромащабната топографска карта на околността, хидрогеоложките и хидроложки данни, извършените и предстоящи благоустройствени мероприятия;

- канализационната мрежа и частичните канализации на обществените сгради и характера на естествените водни течения;

- районите подходящи за застрояване съобразно релефа, високи подпочвени води, свлачища;

- изградените улични настилки - местоположение и състояние, разположението на подземните проводи и съоръжения;

- възможностите за промени в ЗРП, с цел избягване на неудачно проектирани улици с непригодни за транспорт наклони или водещи до значителни земни работи и скъпи съоръжения.

- наличността на изработени проекти за преминаващите през територията водни течения;

- въпросът с външните води, необходимостта от проектиране на охранителни канали и определяне приблизителното им местоположение.

3.2. Определяне режима на външните води

Повърхностните води се отвеждат извън населеното място или в естествените водни течения преминаващи през него. Когато за тези водни течения има изработен проект, необходимите данни (надлъжен наклон, максимално водно количество, напречен профил) се вземат от проекта. Ако не е изработен подобен проект се проектира нивелетата на дъното на корекцията и се определя надлъжния и напречния профил и максималното водно количество. Максималното водно количество зависи от големината и формата на водосборната област, от средногодишните валежи, релефа, вида на почвата и растителността.

Максималното водно количество може да се определи по два начина. При първия от тях се използва формулата на Имхоф,

m³/s, (3.1)

където:

К е закъснителен коефициент;

y - отточен коефициент;

F - площ на водосборната област m²;

s - коефициент, зависещ от силата на дъжда.

Площта на водосборната област F се определя от карта, а закъснителният коефициент К се изчислява по формулата:

(3.2)

В (3.2) n зависи от формата на водосборната област и наклона на терена. Стойностите на n се вземат от таблица 3.1.

Стойностите на коефициентите y и s се дават в таблица 3.2 и таблица 3.3.

Изчисляването на Q_max за водосборната област извън населеното място се извършва по формулата:

, (3.3)

където:

j е коефициент на оттичане и стойностите му зависят от дължината на водосборната област и релефа (таблица 3.4).

Корекциите на водните течения се проектират с напречен трапецовиден профил (фиг.3.1), като наклонът на откосите може да варира от 1:1,5 до 1:4. Желателно е напречният профил да бъде изцяло в изкоп.

Фиг. 3.1

Нивелетата на новопроектираната корекция не трябва съществено да се отличава от наклона на съществуващото водно течение. При необходимост от намаляване на надлъжния наклон се проектират прагове.

Скоростта на водното течение се определя по формулата:

m/s , (3.4)

където:

J е надлъжният наклон на течението;

с - коефициент, който се изчислява по формулата на Bazin:

(3.5)

Хидравличният радиус R се определя по формулата:

, (3.6)

където: F е площта на напречното сечение, а Р - намокреният периметър.

(3.7)

Коефициентът n се взема от таблица 3.5, а коефициентът с може да се изчисли по формула (3.5).

Водното количество се изчислява по формулата:

m³/s (3.8)

и ако се окаже, че Q < Q_max се променя надлъжният наклон на канала или се коригира напречният профил.

3.3. Проектиране на надлъжни наклони на улици

Надлъжният наклон на отсечки от дадена улица се определя по формулата:

, (3.9)

където:

h е превишението между крайните точки на нивелетата;

D - разстоянието между същите.

По формула (3.9) надлъжния наклон се изчислява в аналитична мярка. В практиката обикновено същият се изчислява в проценти.

При проектирането на нивелетите на улиците се взема пред вид техният клас и максималната допустима скорост, което определя максималния надлъжен наклон (таблица 2.2).

Освен класа, при проектирането на нивелетите на улиците се спазват и следните основни изисквания:

- по възможност да се запази нивото на съществуващите трайни настилки;

- нивелетите на улиците с временна настилка, които са предвидени за покриване с трайна настилка, се проектират 8-10 cm над нивото на съществуващата настилка, без да се засипват входовете, които са на регулационната линия;

- да се избягват големите изкопи и особено насипи, като най-подходящо е улицата да се проектира в малък изкоп, така че да се осигури минимално покритие над подземните проводи и съоръжения и оттичането на кварталните води към улицата. При проектирането на изкопи и насипи да се има предвид геоложките и хидроложките условия;

- да се взема предвид височинното положение на входовете, зимничните и сутеренните прозорци на сградите и входовете на гаражите, разположени по регулационната линия и до 10 m в кварталното пространство, за да не се получи засипване или подкопаване;

- по възможност да се избягват промени в наклоните на нивелетите на къси разстояния;

- при пресичане на улици от различен клас да се запази напречният профил на улицата от по-висок клас;

- улици, преминаващи през площадните пространства и съставляващи част от тяхната повърхност, не трябва да имат надлъжен наклон по-голям от 3% за селата и 2% за градовете;

- за кръстовища на улици с наклон над 6%, при второстепенните улици се създават площадки с наклон от 0% до 6%, чиято посока може да следва надлъжния наклон или да е противоположна на него в зависимост от наклона на улицата от по-висок клас. Това дава възможност за обединяване на пътните платна. Промяната на наклона да се извършва между регулационните линии на второстепенната улица;

- нивелетите на изходните улици да се проектират 100-150 m извън населеното място;

- проектираните нивелети да осигуряват по възможност повърхностно водоотвеждане дори и при наличието на канализация. В случай на невъзможност за избягване събирането на повърхностните води, последните могат да се отвеждат с проектиране на канали през кварталите или чрез нови улици и алеи.

Отклонения от техническите изисквания се допускат в зоните с културно-историческо наследство. Тези отклонения се съобразяват с реалните условия и не трябва да са в противоречие с изискванията на безопасност на движението и водоотвеждането на повърхностните води.

3.4. Вертикални криви

За удобство на транспорта чупките на нивелетите се оформят с вертикални криви. Вертикалните криви са вдлъбнати или изпъкнали.

За всяка чупка на нивелетата се изчислява алгебричната разлика от наклоните, които при качване са със знак ”+”, а при слизане със знак “-” по посока на нарастването хектометража на профила

, (3.10)

където I₁ е левият наклон, а I₂ - десният.

Вертикалната крива се проектира, когато абсолютната стойност на бисектрисата е по-голяма от 5 cm изчислена за минималния радиус на вертикалната крива за съответния клас на улицата.

При m<0 вертикалната крива е вдлъбната, а при m>0 - изпъкнала. Минималните радиуси на вертикалните криви са в зависимост от класа на улицата и са дадени в таблица 2.2.

Правият участък в нивелетата между две еднопосочни вертикални криви не може да бъде по-малък от проектната скорост V за съответния клас улица (таблица 2.2), като дължината на правия участък е в m, а скоростта е в km/h.

По изключение се допуска краят и началото на две последователни вертикални криви да се допират, като съотношението на радиусите им е до 1:3.

Определянето на елементите на вертикалните криви е показано в т.4.3.1.

3.5. Проектиране на нивелети върху надлъжни профили

Нивелетите на улиците се проектират върху надлъжни профили, изработени съгласно “Инструкция за нивелационни планове” (приложение 3.1).

Проектните наклони се записват с два десетични знака, като се означават посоките им и разстоянията, за които се отнасят.

Проектните коти на всички осови точки, начало, среда и край крива, точките в които се променят наклоните са с точност до cm.

На вертикалните криви се означават: начало, среда, край, връх и точката с нулев наклон. Над тях се вписват елементите: m, R, T и S.

Над всеки профил на улицата се нанася проектният напречен профил в М 1:100 за височините и дължините. Когато улицата мени напречния си профил се нанасят напречни профили за всяко изменение, като се означават от коя до коя осова точка се отнася профила.

Върху надлъжните профили на крайбрежните улици се нанасят нивелетите на дъната и високите води на водните течения.

В ситуацията се показват с червено водосточните решетки в проектираните водосъбирателни пунктове.

3.6. Проектиране на напречни профили

Напречният профил на улиците се установява със ЗРП (таблица 2.1 и таблица 2.2). Напречните профили в зависимост от класа на улицата се дават в приложение 3.2. Напречните сечения на пътното платно са едноскатни и двускатни. Последните се оформят с параболични, кръгови или покривообразни повърхнини.

Напречните наклони имат следните стойности:

- за асфалтови и бетонови покрития 2-2,5%;

- за паважни покрития 2,5-3%;

- градски магистрали и разделителна ивица и едностранен наклон на пътно платно - 1,5%;

- за паркинги и уширения на спирки, разположени успоредно на улицата, напречният наклон е 2% и е насочен към уличното платно;

- в хоризонтални криви и при улични кръстовища - до 6% (по изключение 7%), когато максималните надлъжни наклони са до 3%;

- на тротоарите от 0,5 до 6% (по изключение 7%), като нормалният наклон е 2-3%;

- за зелени площи от 0% до естествения наклон на терена.

Върху съставените при изработването на нивелационния план напречни профили се нанасят проектните профили за обосновка на нивелетните решения по отношение на обхвата на улицата и връзката й с кварталните пространства (приложение 3.3).

Височината на бордюра е от 0,08 m до 0,20 m, като нормалната височина е 0,15 m, а за велосипедни алеи 0,06 m.

3.7. Проектиране на крайбрежни улици

Нивелетите на крайбрежните улици трябва да бъдат най-малко 0,50 m над нивото високи води, с минимален надлъжен наклон 0,30%, а напречният профил е едноскатен към водното течение, като в риголата трябва да се създаде пилообразен профил и се проектират дъждоприемни оттоци в понижените места, което налага пътното платно да има изменящ се напречен наклон. Всяка крайбрежна улица се решава сама за себе си в съответствие с околната среда.

3.8. Пътни възли, надлези и подлези

Елементите на възела са: основни направления (главно и второстепенно), връзки, скоростни и забавителни шлюзове и зони на преплитане.

Максималният напречен наклон в кривите на връзките е 6%. Ако в началото или в края на отклонението (прехода) напречният наклон е обратен на наклона на директната лента, се образува гребен, при който разликата (сбора) от наклоните не трябва да превишава 4%. При криви с малък радиус се намалява надлъжният наклон, за да не се превиши допустимият максимален, кос, напречен наклон от 7%. При тежки теренни условия се допуска увеличение на напречния наклон до 7%.

Минималните радиуси на вертикалните криви на връзките са дадени в таблица 3.6.

При отливане или вливане при автомагистрали радиусите на вертикалните криви не трябва да бъдат по-малки от 3000 m за изпъкнали криви и 2000 m - за вдлъбнати.

При пресичане на улици на две нива, надлези и подлези нивелетите се проектират така, че да се осигури необходимата височина на светлия отвор съгласно таблица 3.7.

Височината на стъпалата в подлези или надлези е не повече от 15 cm. Те се групират до 15 броя, като се предвиждат междинни площадки, широки 1,5-2 m. Наклоните на рампите за детски колички и велосипеди са до 12%.

При проектирането на надлези надлъжните наклони не трябва да надвишават 5%, а в светлия отвор - 1%, като в средата на надлеза се развива вертикална крива с минимален радиус 3000 m, а в началото и края - вдлъбнати вертикални криви с радиус 2000 m.

При проектиране на подлез надлъжните наклони не трябва да превишават 4%, а в най-ниската част - 1%. Вдлъбнатата вертикална крива е с минимален радиус 2000 m.

3.9. Особени случаи

Мостовете и водостоците се проектират със същите надлъжни наклони на улиците, които минават през тях, като се спазва котата на долната част на съоръжението да е 0,50 m над ниво високи води. При определянето на нивелетната кота на съоръженията се взема предвид дебелината на конструкцията (вкл. настилката), която е в зависимост от широчината на светлия отвор (таблица 3.8).

Пресичането на железопътни и трамвайни линии трябва да става в хоризонтални участъци.

Улиците без изход (тупици) по възможност се проектират с надлъжен наклон в посока към улицата, от която изхождат, като площадката за обръщане е с максимален наклон 6%. Улици с надлъжни наклони над максимално допустимите преминават в алеи за пешеходно движение. При наклон над 15% се проектират стъпала, като оразмеряването им се извършва в работния проект по формулата:

62 cm < 2h + b < 64 cm, (3.11)

където:

h е височината на стъпалото;

b - широчина на стъпалото.

На всеки 7 до 10 стъпала се проектират площадки с минимална широчина – 1,20 m и наклон от 1% до 5%, а на самите стъпала 3% при много стръмни терени. Уличните нивелети се проектират така, че да осигуряват допустимите най-малки покрития на подземните проводи и съоръжения (таблица 3.9).

3.10. Съгласуване и уточняване на нивелетния проект

Нивелетният проект за вертикално планиране се уточнява с всички заинтересовани ведомства и служби. То обхваща основните въпроси на проектирането във връзка с извършеното или предвиденото за извършване строителство. Възраженията на заинтересованите ведомства и служби се вземат предвид и при разногласия въпросът се решава от ведомството, което утвърждава проекта.

При уточняване на проекта на място се извършват следните дейности:

- вземат се данните от всички постройки, съоръжения и настилки, след изработване на нивелационния план;

- нивелират се всички утвърдени регулационни изменения след изработването на нивелационния план и се съставят надлъжни профили;

- събират се допълнителни данни, необходими за проекта;

- обхождат се възловите места, като се оглеждат всички сгради и съоръжения, засегнати от проекта;

- събират се допълнителни данни за водните течения.

3.11. Схема на вертикалното планиране

Схемата на вертикалното планиране при нивелетния проект се изработва върху копие от регулачно-нивелачния план (приложение 3.4). Върху схемата се нанасят:

- проектните височини на всички осови точки и точките, в които надлъжните наклони на нивелетите се променят;

- проектните наклони на улиците и водните течения, със стрелки по посоката на падане на наклона, като над стрелката се вписва стойността на наклона в проценти с два знака след десетичната запетая, а под стрелката - дължината, за която е изчислен наклонът. Проектните височини, стрелките, наклоните и дължините се нанасят с червен цвят;

- със сини стрелки посоките на оттичането на повърхностните води в кварталите. Водосборните пунктове се означават със сини пунктирни окръжности;

- приблизителното положение на охранителните канали със син пунктир;

Видовете настилки се оцветяват с различни цветове. Със син цвят се оцветяват водните течения. По улиците с наклони над максимално допустимите се означават стълбища. Защриховат се с различни цветове неподходящите за застрояване райони и терените, предвидени за обществено застрояване, многоетажно строителство и индустриални зони.

Схемата на вертикалното планиране се оформя с надпис, легенда за оцветяването и защриховането и подписите на изпълнителите.

3.12. Картограма на земните маси

Картограмата на земните маси онагледява и изяснява разположението им (приложение 2.3). Картограмата на земните маси се изработва върху копие от регулачно-нивелачния план, което е в мащаб 1:2000 или 1:1000.

По осите на улиците в ляво и в дясно се нанасят изкопите и насипите по метода на надлъжните профили за всички улици и водни течения.

Приема се, че изкопът и насипът в уличната ос се отнасят за цялата ширина на улицата и изчислението се извършва по формулата:

или , (3.12)

където:

S е площта на изкопа или насипа по надлъжния профил;

В - ширината на улицата;

D - хоризонталното разстояние между две съседни точки в изкоп или насип;

h_S- средна работна кота за разстоянието между две съседни точки.

Към изкопа се включва този за направа на уличната настилка, а при насипа се приспада 0,30 m за леглото на настилката (средно от 0,45 m за легло на пътното платно и 0,15 m за легло на тротоара). Данните се вписват в таблица.

При аналитичното изчисление на обема по надлъжни профили се определят местата на пресичане на теренната и проектната линии (нулевите точки) и хоризонталните разстояния между тях и съседните подробни точки. Изчисляват се и средните работни коти между съседните подробни точки или между подробните и нулевите. Обемите на изкопите и насипите се определят поотделно по втората формула 3.12. Обемът на пътната настилка се определя за цялата дължина L, умножена по ширината B и дебелината на настилката 0,30 m. Данните и изчисленията за всеки надлъжен профил се подреждат в таблици подобни на тези от приложение 4.14.

Когато се изисква по-точно изчисление на земните маси, се прилага методът на напречните профили (приложение 4.4), като за целта в техническото задание се възлага изработването на напречните профили на всички улици през 20 до 40 m и на места, където теренът силно изменя наклона си перпендикулярно на уличната ос. Върху тези теренни профили се нанасят проектните типови напречни профили.

Обемът на земните маси между два съседни напречни профила, се изчислява по формулата:

(3.13)

където:

S_cp. е средната площ на двата съседни профила (m²) поотделно за изкопа и насипа;

D - разстоянието между тях (m).

Данните се вписват във формуляр.

3.13. Приблизителна сметка

Въз основа на получените количества земни работи и видове настилки се съставя приблизителна сметка по окрупнени показатели за стойността им в съответствие с дългосрочната програма за благоустрояването на населеното място.

3.14. Оформяне на нивелетния проект

След разглеждане и обсъждане на нивелетния проект по установения законен ред, се пристъпва към окончателното му оформяне.

Нивелетите, проектните наклони, дължините и проектните коти върху надлъжните профили на милиметрова хартия остават в моливен вид.

Върху копие от надлъжните профили на инженерно платно или прозрачна материя се нанасят нивелетите с червен цвят, дебелина 0,35 mm, вертикалните криви с данните им, проектните съоръжения, типовите напречни профили - всичко с червен цвят.

Върху копие на инженерно платно или прозрачна материя от регулачно-нивелачния план, се нанасят следните данни от схемата на ВП:

- проектните височини на осовите точки и точките, в които се променя наклона - с червен цвят и височина на цифрите 2 mm;

- проектните наклони и дължини на улици, водни течения и други с червен цвят и височина на цифрите 2 mm;

- местата на промяната на наклоните - с червени линии перпендикулярни на уличната ос с дебелина 0,4 mm;

- проектните наклони и дължини на улиците с червен цвят и височина на цифрите 2 mm;

- водосъбирателните пунктове се означават с окръжности с диаметър 2 cm, с прекъсната синя линия с дебелина 0,4 mm и съответно поредна номерация;

- надписите на рулата и профилите с техните номера се нанасят с черен цвят, височина на буквите е 3 mm.

Профилите и регулачно-нивелационният план, попълнени с данните от ВП, се оформят с подписите на изпълнителите.

Окончателно оформеният нивелетен проект сьдьржа следните книжа и планове:

1. Надлъжни профили с проектирани нивелети - оригинали и копия на инженерно платно или прозрачна материя.

2. Напречни профили с проектирани бъдещи профили - оригинали.

3. Схема на ВП - оцветена, (приложение 2.2).

4. Схема на ВП върху недеформираща се прозрачна материя (приложение 3.4).

5. Картограма на земните маси.

6. Таблица за изчисление на земните маси.

7. Общ справочен регистър с проектните коти на осовите точки - 3 бр.

8. Обяснителна записка - 3 бр.

9. Допълнителна обяснителна записка за изпълнение на дадените препоръки от предварителното разглеждане на проекта.

4. ПРОЕКТИ ЗА ВЕРТИКАЛНО ПЛАНИРАНЕ В СТРОИТЕЛСТВОТО

4.1. Предназначение

С частта ВП се осигурява височинно решение на основните и второстепенни нива на всички сгради, съоръжения, площадни пространства, пътни, улични, алейни, железопътни и други комуникации, включени в генералния план на обекта, а така също на подземните и надземни проводи и съоръжения в района на строителната площадка, като се вземат предвид особеностите на селищноустройствените, архитектурните и технологични решения, както и изискванията от извършените инженерно-геоложки и хидроложки проучвания за терена. Предвиждат се мероприятията за опазване на околната среда (ОПС).

4.2. Предпроектни проучвания (ППП)

Предпроектните проучвания определят основните решения, доказват ефективността и целесъобразността на инвестициите и хармоничното изграждане на жизнената среда. Предпроектните проучвания са задължителни за обекти с производствено предназначение, извънпроизводствено предназначение и за сгради и съоръжения в стръмни терени с наклон над 5%. Предпроектните проучвания се извършват в съответствие с утвърденото от инвеститора задание за проучване, в което е установено дали те да се правят вариантно, цялостно или по отделни проблеми, както и начинът на представянето им с графичен материал за специалностите или само с обяснителна записка.

Вертикалното планиране решава основните коти (±0⁰⁰) на сгради, съоръжения, обслужващи улици, паркинги, подпорни стени, стълбища и др. Установяват се максималните и минимални надлъжни наклони. Определя се начинът на отводняване от повърхностните води - гравитачно или чрез дъждоприемни оттоци. За земните работи се изяснява и дава решение за изкопи и насипи над 1 m в района на строителната площадка, отражението им върху прилежащите територии, мероприятия за укрепването и стабилизирането им. Дават се коти на характерни места за височините на изкопите и насипите. За изясняване на основните технически характеристики на улиците се изготвя надлъжен профил, като се предлага конструкция на настилките в зависимост от категорията на движение, класа на улиците и наличните материали за района на обекта. За целта се прилагат нормите, дадени в “Типови конструкции за настилки на улици, паркинги и тротоари, пешеходни зони и алеи”, утвърдени със заповед No IV РД-14-03-136 от 12.11.1982 г на МСА. Определят се броят и местата за паркиране в площадката, като се дават основни размери, подходи, радиуси, наклони, основни коти и др. (приложение 4.1).

Обяснителната записка съдържа:

1. Местоположение на строителната площадка, номер на скицата или виза на проектиране и датата на издаването й.

2. Характеристика на релефа, наклон на терена, изложението му, застроеност, залесеност и благоустроеност.

3. Кратка инженерно-геоложка и хидроложка характеристика.

4. Изходни материали за проучването с техните характеристики.

5. Обхват на задачата.

6. Обосновка и кратко описание на взетите технически решения, която включва:

- начин на проектиране (прекъсната или непрекъсната проектна повърхнина, в зависимост от наличието на подпорни стени, стълбища и др.), схема за височинно решаване (аналитична, с проектни хоризонтали или смесена). Обосновка и описание на приетите решения за отвеждане на повърхностните води и начина за приемането им в естествените водосъбиратели. Установява се кои земни работи ще преобладават - изкопните или насипните, за да се установят от инвеститора местата за извозване или довозване;

- обосновка на наложилите се отклонения от съществуващите нормативни документи;

- установява се възможността за етапно изпълнение на ВП;

- прави се оценка на архитектурния проект, като се дават предложения за промени в нивото и входовете на сградите, а когато е необходимо - и частични промени в ситуацията на второстепенните обекти.

Ако има проучване в няколко варианта, се прави съпоставка между тях от техническа, икономическа и естетическа гледна точка със заключение за възприемане на даден вариант.

Съставя се количествена сметка по уедрени натурални показатели.

4.3. Работен проект (РП) или технически проект (ТП)

4.3.1. Улици, улични кръстовища и паркинги

При проектирането на улици и паркинги се изработват следните чертежи: тахиметрична снимка или кадастрален план и площна нивелация, трасировъчен план (геометрично решение), вертикално планиране - аналитично или графоаналитично, надлъжни профили (за улиците) и напречни за всяка подробна точка, картограма на земните работи (площна за кръстовищата и паркингите и по напречни профили за уличните отсечки), план за организация на движението (хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация) и типови напречни профили с нанесена конструкцията на настилката. Съставя се подробна обяснителна записка за проекта.

1. Трасировъчен план (геометрично решение) - разработва се въз основа на данните от трасирането на оста на улицата. Чертежът съдържа данни за цялостното изграждане на улицата (приложение 4.2).

2. Надлъжни профили

Използват се надлъжните профили с одобрени нивелети на улиците от техническия проект на ВП, съставени според т.3. В случай, че теренът е променен, се изработва нов надлъжен профил. Свързани с него се съставят напречни профили през 40 m.

Примерни надлъжен и напречен профил се дават в приложение 4.3 и приложение 4.4.

3. Вертикални криви

Елементите на вертикалните криви (фиг.4.1) са тангента T, бисектриса S и дължина D, които се изчисляват по формулите:

(4.1)

Тези елементи характеризират главните точки: върха V, началото Н, средата С и края К на кривата. От съществено значение при проектирането на трасета на линейни съоръжения е екстремната (най-висока или най-ниска) точка В (нулева точка) (фиг.4.1) на вертикалната крива.

Екстремната точка В на вертикалната крива се определя с координатите Х_В и Y_B в локална координатна система в т.V, т.е.

(4.2)

Във формули (4.1), (4.2), (4.3), (4.5) и (4.6) радиусът R на вертикалната крива се въвежда със знака си, който е обратен на знака на m, т.е. положителен за вдлъбнати и отрицателен за изпъкнали криви.

Фиг. 4.1

Ординатите на подробните точки к от кривата се изчисляват по формулата:

(4.3)

където: x_k е абсцисата спрямо екстремната точка В.

Проектната кота на точка В и ракордираните коти на подробните точки се определят по формулите:

, (4.4)

Н_V е проектната височина на чупката на нивелетата.

Наклонът на тангентата във всяка подробна точка от кривата има различна стойност и се изчислява по формулата:

, (4.5)

където:

I_k-₁ e наклонът в точка к-1;

d - разстоянието между точки к-1 и к.

Освен по (4.5) наклонът в точка к се определя и по формулата:

, (4.6)

където: x_к е абсцисата на точка k спрямо точка В.

4. Вертикално планиране (приложение 4.5) - съставя се за уличното платно, зелените площи, тротоарите и разделителните ивици, въз основа на проектните данни от надлъжните и напречните профили. Схемата на вертикалното планиране обикновено е смесена (с проектни височини на възловите места, с проектни хоризонтали, местата на смяна на наклоните и ъглите на кръстовищата, най-високата и най-ниската точка във вертикалните криви и др.). Задължително се нанасят местата на водоприемните оттоци и др. съоръжения като водостоци, подлези, надлези, подпорни стени и се определят проектните им височини. Определянето на местата на проектните хоризонтали в оста и риголата става по формулата:

, (4.7)

където: h_i е превишението h между котата на осовата или подробна точка и най-близкия проектен хоризонтал в оста, или превишението между оста на пътното платно и риголата в напречното сечение на улицата.

В (4.7) i е надлъжният наклон, а d - заложението.

Височината на сечението се определя според големината на надлъжния наклон: до 4% през 0,10 m; до 8% през 0,20 m; над 10% през 0,50 m, за М 1:200 или 1:250. При М 1:500 до 2% през 0,10 m; до 4% през 0,20 m; до 10% през 0,50 m; над 10% през 1,00 m.

Намирането местата на проектните хоризонтали в оста на улицата при вертикална крива се извършва по (4.3) като се изчислява стойността на превишението y между точка В и кратните на 0,10, 0,20 и 0,50 m хоризонтали в обсега на вертикалната крива, а x е съответното заложение (фиг.4.2).

Това е в сила и в случаите, когато наклоните имат еднакви посоки (само на слизане или само на качване), където нулевата точка е извън вертикалната крива (фиг.4.2).

Фиг. 4.2

След намиране стъпките на хоризонталите в оста се построяват напречни сечения и в крайните им точки се нанасят заложенията определени по формулата:

, (4.8)

където:

I_k е наклона на тангентата към вертикалната крива в сечението и със съответната проектна равнина и се изчислява по (4.6);

b - ширината на уличното платно;

q - напречният наклон на уличното платно.

По аналогичен начин се определят заложенията между хоризонталите по бордюра и тротоара. Естествено в обсега на вертикалната крива заложенията както в пътното платно, така и в тротоара ще са различни тъй като наклонът във всяка точка от вертикалната крива е различен.

5. Организация на движението и паркирането

С този план се определя видът и местоположението на пътните знаци от вертикалната сигнализация, а с хоризонталната маркировка се организира и регулира движението чрез разделяне и разпределяне на платното за движение на ленти, въвеждане на разрешения и забрани, даване на допълнителни указания и предписания на участниците в движението (приложение 4.6) и паркирането (приложение 4.6а). Тези проекти задължително се съгласуват с КАТ и се изработват в съответствие с Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата и Наредбата за сигнализация на пътищата с маркировка (Бюлетин за строителство и архитектура, кн.12/1974 г. на МСА).

В приложение 4.2а, приложение 4.5а, приложение 4.6а и приложение 4.13а е даден проекта на вътрешноквартален паркинг, като е посочен и детайл на настилката, който задължително се посочва в зависимост от типа натовареност на движението или самостоятелно или в типовия напречен профил. Ако за вътрешно кварталното пространство (алеи, плочници и др.) не са дадени детайли на настилката, то конструкцията им се описва в обяснителната записка.

6. Кръстовища

Закръгленията на бордюрите се подбират в зависимост от класа на улицата съгласно таблица 2.2. При улиците от по-висок клас се прилагат кошови криви при съотношение R₁:R₂:R₃ = 2:1:2 (симетрична) и R₁:R₂:R₃ = 2:1:3 (несиметрична), като първият вид се прилага при движение на малогабаритни превозни средства, а вторият - при смесено движение със значителен процент голямогабаритни превозни средства. Основният радиус R се избира в съответствие с класа на улиците от таблица 2.2. За изграждането на елементите на кръстовището се изготвя трасировъчен план (геометрично решение), където са дадени всички необходими данни за строителството на бордюрни криви, острови, спирки и др., привързани към осовите линии (приложение 4.7).

Аналитичното вертикално решение на кръстовището се извършва по следния начин:

- определят се приблизителните коти на ъглите на кварталите чрез проектните напречни наклони, като се изхожда от надлъжните наклони на улиците, трасировъчните данни, геометричното решение, нормалните височини на бордюрите и др.;

- окончателните коти на ъглите на кварталите се определят чрез промяна на елементите от напречния профил в границите на минималните и максималните им размери, дадени в т.3.6. Най-напред се прави промяна в напречния наклон на тротоарите, височината на бордюра, напречния наклон на подчинената улица, едностранен наклон на уличното платно и промяна на надлъжния наклон за създаване на площадка. До промяна на всички елементи се прибягва само в крайни случаи при кръстовища в стръмни терени, където главното решение се състои в обединяването на уличните платна, за да се осигури нормалното функциониране на транспорта, като се съблюдават и изискванията за водооттичането. Значителните наклони в тротоарите се преодоляват със стъпала;

- преминаването към едностранен напречен профил на уличните платна в кръстовището е свързано с проектиране на преходни повърхнини, които имат предназначението да създават удобства за транспорта и да осигуряват водоотвеждането.

Дължината на преходната повърхнина се изчислява по формулата:

, (4.9)

където:

L е дължината на преходната повърхност;

h - превишение на оста на уличното платно спрямо риголата;

i - надлъжен наклон на улицата;

i_p - надлъжен наклон на риголата, който при наличието на преходна повърхнина се намалява, но не под 0,4%.

Дължината на изместения гребен се определя по формулата:

, (4.10)

и се явява като допирателна на кривата на бордюра,

където:

L е дължина на преходната повърхност;

b - полуширочината на уличното платно;

R- радиус на закръгление на бордюра.

Образец за решаване на кръстовище по аналитичния метод е даден в приложение 4.10.

Проектирането на кръстовището с проектни хоризонтали се извършва както при уличните платна съобразно възприетия напречен профил покривообразен или параболичен (приложение 4.8), (приложение 4.9) след аналитичното му вертикално решение.

При улици с много малки надлъжни наклони в оста би могло да се проектират променливи наклони в риголата, така че бордюрът на места да се вижда 0,20 m и в тези най-ниски точки се предвиждат дъждоприемни оттоци, а в съседство асиметрично височините на бордюрите да бъдат 0,08 m. Разстоянията между тези “гребени” са в пряка зависимост от ширината на улицата, надлъжният и напречният наклон на пътното платно, който за препоръчване е да остане непроменен в лентите за интензивно движение. Методът е известен в литературата като пилообразен профил.

4.3.2. Проектиране на площади

Площадите се подразделят най-общо на обществени, архитектурни, търговски и съобщителни.

Вертикалното планиране на площада трябва да се съобрази със съществуващите и проектирани сгради, терена и организацията на движение. Проектната повърхнина се избира в зависимост от неговото предназначение и трябва да отговаря на следните изисквания:

- да се създаде удобна връзка на площада с входящите и изходящи улици;

- да се обезпечи безопасно движение на транспорта и пешеходците;

- да отведе по най-краткия път повърхностните води от площада и тези от входящите улици;

- да се обезпечи пространствено-архитектурното решение на площада;

- икономично преустройство на съществуващия терен и изградени повърхнини.

Проектната повърхност на площада може да бъде едноскатна, двускатна, терасообразна и комбинирана. Главните площади получават правилна геометрична форма и повърхност, поради което съществуващият релеф може да не се вземе предвид и да се предвидят по-големи по обем земни работи.

Наклонът на повърхността на площада се проектира не по-голям от 3,0% и не по-малък от 0,5%. Улиците и кръстовищата се проектират съгласно установените технически изисквания и очертават рамката на площадното пространство. При някои населени места в равнинни райони, където не се предвижда изграждането на канализация, за правилното водоотвеждане се допускат двустранни или едностранни напречни наклони на прилежащите улици така, че наклонът на площада да бъде противоположен и да се образува канавка или улама, по която да се оттичат повърхностните води. Канавката да бъде покрита с метална решетка, за да не се създадат затруднения за транспорта и пешеходците. Площади, на които пространството е свободно, се проектират, като на повърхнината им се дава наклон от геометричната ос към тротоарите. Геометричната ос се ориентира по направление на главната улица, доминираща постройка или друг архитектурен елемент, към който е насочен площада.

Страната на площада, върху която се намира архитектурната забележителност, се проектира с наклон близък до хоризонталния, за да се подчертаят архитектурните елементи.

Когато площадът има по-голяма широчина, дори при минимален напречен наклон се намалява видимостта между двата противоположни тротоара. В този случай се намалява напречният наклон и при необходимост надлъжния. Повърхнината на площада трябва да бъде плавна, като на местата, където става смяната на наклоните, се проектират подходящи радиуси на вертикалните криви. Ако пространството на площада е наситено с паметници, фонтани, зелени площи и други, които трябва да се запазят по височина, проектират се няколко нива (повърхнини) с оптимални наклони, като връзката с тях е в зависимост от естествения релеф и се осъществява чрез стъпала, подпорни стени, рампи и др.

При транспортните площади проектните повърхнини трябва да се преливат, без да се създават риголи, канавки, бордюри и др., които да възпрепятстват движението. Спирките на обществения транспорт, паркингите и други уширения в тротоара се проектират с наклон до 3% в посока към уличното платно. Когато улицата и прилежащите тротоари имат предназначение да обслужват непосредствено стоящите до тях квартали, трябва да имат ниво свързано с това на квартала.

При преустройството на съществуващи площади, проектната повърхност трябва да осигурява удобна връзка към сградите, които се запазват с градоустройствените решения и едновременно с това да отговаря на съвременните изисквания на ВП, като умело се съчетаят съществуващото и новото разположение на сградите и архитектурните елементи. Водоотвеждането да се съобрази със съществуващата и новопроектираната канализационна и отводнителна системи в ситуационно и вертикално положение. Проектите за преустройство на площадите трябва да осигуряват покритие на подземни проводи и съоръжения, които не се засягат от реконструкцията.

Редът за проектиране на площади е следният:

- проектират се уличните платна, тротоари и кръстовища, като се определят котите на ъглите на прилежащите квартали и се съобразят с това да се запази височинното положение на входове, цокли, кота готов под на съществуващи сгради и архитектурни елементи;

- от проектираните улици и кръстовища се получава вертикалната “рамка” на площадното пространство, което служи за основа при проектирането на останалата територия на площада.

На фиг. 4.3 е даден пример за графично решение на ВП на площади.

4.3.3. Проектиране на квартали и сгради

Съставната част на кварталите, освен сградите са и вътрешно-кварталните улици, алеи, площадки, подземни гаражи, автогари, бензиностанции и др. ВП на вътрешно - кварталните пространства решава следните задачи:

- да се отведат повърхностните води извън територията на квартала. Ако това е невъзможно, да се предвидят отводнителни мероприятия, като се фиксират местата на водосъбирателните пунктове и дъждоприемните оттоци;

- да се създаде височинна връзка между съществуващите сгради, новопроектираните сгради с определената в проекта кота готов под, вътрешнокварталните улици и алеи, и с нивелетите на улиците, ограничаващи квартала;

- да се проектират повърхнини, удобни за подход към сградите, площадките, зелените площи и др.;

фиг. 4.3

- да се получи по възможност балансиране на изкопите и насипите и икономичното им разместване.

При проектирането на квартала се определят:

- нивелетите по регулационните линии;

- проектните повърхнини на елементите на квартала;

- кота готов под (±0⁰⁰) на сгради и съоръжения;

- котите в ъглите на сградите, праговете, цоклите, английските дворове, стълбищата и стълбищните площадки, откосите, подпорните и укрепителните стени;

- нивелетите и напречните профили на вътрешнокварталните улици и алеи.

Водоотвеждането на територията на квартала и сградите се извършва от проектните повърхнини чрез уличните платна на вътрешнокварталните улици и алеи към външните улици. Съобразно с това нивото на квартала трябва да е по-високо от нивото на водоотвеждащите улици. Тъй като широчината на вътрешно-кварталните улици и алеи е обикновено 4,50 m, напречният им наклон се проектира като едностранен и по посока на падането на естествения терен. Част от повърхностните води трябва да се насочат към залените площи. Това става по схемите, посочени на фиг. 4.4. Ако геоложките условия са неблагоприятни, тогава зелените площи се ограждат с видими бордюри.

Фиг.4.4

Посочените повърхнини се създават, като се има предвид съществуващият релеф. Тук не се търси единна повърхнина, а съвкупност от няколко повърхнини, които най-добре да прилягат към съществуващия релеф и да удовлетворяват изискванията за ВП. Предпочитат се прости повърхнини, но ако релефът е разнообразен и стръмен с наклон над 10%, се създават тераси, които намаляват наклона до 6%, и се осигурява излаз на улици. За предпочитане е превишението между тях да се преодолява чрез стъпала и шкарпи с наклон 1:2 до 1:5 и по-рядко със стъпала и подпорни стени (това се практикува при превишения между площадките над 1 m). По-сложните повърхнини се получават при проектирането на изкуствени могили и други теренни форми (детски площадки, пързалки, алпинеуми), където чрез проектните хоризонтали се постига желаното моделиране на микрорелефа.

Площите, които ще бъдат застроени, се проектират в съответствие с дължините на сградите, като максималният надлъжен наклон по фасадата им, при липса на гаражи се определя по формулата:

% (4.11)

където:

I_max e максималният надлъжен наклон по фасадата в проценти;

D - дължината на сградата;

H_max - най-високият допустим цокъл на сградата 1,80 m, по изключение 2,00 m.

H_min - най-ниският допустим цокъл (0,50 m).

Запазването на сградите от повърхностните води става чрез предпазни тротоари с минимална широчина от 1 до 1,5 m и напречен наклон 3% към зелените площи. За сгради в пропадъчни почви (льос) минималната широчина на тротоара е 2 m, водоплътен с глинен екран под настилката, излизащ най-малко на 0,50 m извън очертанията на строителния изкоп.

Кота готов под на сградата се определя като се вземат предвид следните условия:

- котите от нивелетите на улиците, ограничаващи квартала;

- геоложките и хидроложките условия, както и нивото на подпочвените води;

- теренните условия;

- архитектурните и конструктивни изисквания на сградата;

- възприетата строителна технология;

- възможност за заустване на фекалните и дъждовните води;

- отводняването на площадката или квартала от повърхностните води.

При проектирането на подземни и полуподземни гаражи да се запазват предназначението на подземната площ, както и подземните проводи и съоръжения (ППС).

Рампите в права се проектират с максимален надлъжен наклон 10% за откритите, по изключение 12 (15)% и 14% за закритите рампи. Кръговите и криволинейни рампи се оформят с вираж 3% при надлъжен наклон до 8,5% и радиус на хоризонталната крива не по-малък от 15 m. При подземните и полуподземните рампи радиусът на ядрото е min 3 m, а радиусът в оста за средни перспективни автомобили 6 m за еднопосочна рампа, 10 m за двупосочна. Напречният наклон е 6%, а надлъжният такъв, че да не се получава кос наклон по-голям от 10 (12)%.

Пред единични гаражи, с къса рампа, по изключение се допуска 18%, вследствие реконструкции.

Образец на проектиране на част от квартал е даден в приложение 4.11.

4.3.4. Картограма за изчисление на земните маси

Картограмата на земните маси се изготвя по следните начини:

- чрез квадратна мрежа (приложение 4.12);

- чрез фигури, (приложение 4.13);

- чрез профили.

При определянето на земните маси по квадрати и фигури, принципът е еднакъв. Най-напред се определят работните коти по върховете на квадрата или фигурата и се вземат предвид дебелините на настилките по площадки, алеи, паркинги, тротоари и др., като при изкопите се добавя дебелината към работната кота, а при насипите се изважда. Определя се нулевата линия между изкопите и насипите и се означава с пунктир. Всеки квадрат или фигура се номерира. Когато квадратът е разделен на части, означенията им се вписват с малки букви (а, б, в...). При изчислението по фигури всяко поле получава номер. След това се изчисляват средните работни коти, в зависимост от приетият метод, или на квадрата, частите от него или на фигурата, както и площите им. Обемът на земните работи се получава, като се умножи площта по средната работна кота, с точност до 0,1 m³:

m³ (4.12)

където:

S e площта на фигурата в m²;

h_cp - средната работна кота, (m).

Земните работи, които се получават в изкопите на основите и сутерените, се изчисляват съобразно конструктивните планове от чертеж наречен “план на изкопа” и се отразяват към сметката на архитектурно-строителната част. Ако е необходимо, част от тези изкопи се използват за насипи във вътрешно-кварталните пространства, а друга част от тях се оставят на депо, така че да не пречат на строителството. В приложение 4.14 се дава ведомост за изчисление на земните маси при изработване на картограмата им чрез квадратна мрежа.

Когато от площадката на обекта се отнема хумусният пласт, да се изработват две отделни картограми, едната само за хумусния слой - която ще съдържа само изкопи, и втора, която ще съдържа изкопите и насипите за изпълнение на проекта за вертикално планиране, съобразно дебелините на конструкциите на настилките.

4.3.5. Схема за разместване на земните маси

Схемата на разместване се изработва за големи обекти със значителни земни работи и разстояния за транспортиране на земните маси. Изкопите и насипите се защриховат по различен начин, като в средата им се вписва съответният обем. Разместването на земните маси се означава със стрелки, на които се изписва обемът, а под тях - средното работно разстояние (приложение 4.15).

Когато от площадката на обекта се отнема хумусният пласт, трябва да се изработят две отделни картограми. Първата е за хумусния слой и е само в изкоп, а втората съдържа изкопите и насипите за изпълнение на проекта за вертикално планиране и се съобразява с дебелините на конструкциите на настилката.

4.4. Оформителски работи

4.4.1. Улици и улични кръстовища

Освен посочените в точка 1.3.1 данни и документи, са необходими следните материали:

- одобрени предпроектни проучвания;

- протокол от експертния съвет;

- протокол за депото, където ще се извозват излишните земни маси и строителни отпадъци, както и мястото от където ще се доставят земни маси при недостиг от тях;

- геоложки и хидроложки проучвания;

- протокол за третиране на хумусния пласт.

Обяснителната записка съдържа:

- информация за решението на утвърждаващите инстанции при одобряване на предходната фаза;

- изходни данни за проектиране;

- описание на трасето на улицата и кръстовищата по отношение на сгради, съоръжения, водоприемници, ППС, конфигурация на терена, категория на почвата, съществуваща растителност и др.;

- обосновка на проектното решение;

- прието решение за отводняване на уличните и тротоарни платна;

- възприет метод за изчисление на земните работи, технология за извършването им, определяне степента на уплътняване на насипите;

- обосновка на организацията на движение.

Съдържанието на ТП или РП за улици и кръстовища се състои от три части:

I. Текстови разработки

II. Количествена сметка

III. Графични разработки

4.4.2. Площади, вътрешно-квартални пространства и сгради

Освен посочените в точка 4.4.1 данни и документи при проектирането се използват следните изходи материали:

- скица (виза) за проектиране от ЗРП с нанесени петната от сградите, отстояния от границите на парцела или съществуващи сгради;

- данни за дължини, ъгли и репераж на осовите точки около обекта;

- местоположение на два нивелачни репера;

- архитектурни и конструктивни планове на сгради и съоръжения.

Обяснителната записка за ВП се съставя по реда, даден към ППП (т. 4.2), като допълнително се включва следната информация:

- решение на утвърждаващите инстанции относно етапно изграждане на обекта и информация за останалите забележки и препоръки на експертния съвет;

- мероприятия за предпазване на обекта от повърхностните и скатни води;

- когато при разработката са направени изменения по отношение на вертикалното разположение на подобектите спрямо преходната фаза, промените се описват и аргументират подробно;

- обосновката на хоризонталните размествания на земните маси, взаимствани изкопи и насипи, предписание за временни и постоянни депа, технология за извършване на земните работи и достигане степента на уплътняване;

- изисквания за хумусния пласт и за регулиране на нарушените терени, съоръжения срещу свлачищни и ерозионни явления и др.;

- обосновка за специално моделиране на релефни форми (изкуствени хълмове, била и падини и др.).

Съдържанието на ТП или РП за ВП на площади, вътрешно-квартални пространства и сгради е както при точка 4.4.1.

4.5. Трасировъчни проекти

4.5.1. Общи положения

В трасировъчния проект на даден обект се дава геометричното решение на проекта в ситуационно отношение и връзката му със съществуващите сгради и съоръжения на терена.

Трасировъчните проекти се изработват във фаза ТП или РП.

Трасировъчният проект включва:

- общ сборен план на осите на всички сгради и съоръжения в района на обекта;

- координатен регистър на точките от трасировъчната мрежа, сградите и съоръженията;

- трасировъчни данни;

- трасировъчни чертежи в М 1:200, 1:250, 1:500 или 1:1000.

4.5.2. Изходни данни и материали

Изходните данни и материали за изработване на трасировъчния план са:

- виза за проектиране, издадена от техническата служба;

- топографски план в М 1:200, 1:500 или 1:1000;

- регулационен план в М 1:500 или 1:1000;

- кадастрален план на подземните проводи и съоръжения;

- генерален план на обекта;

- архитектурни, конструктивни и други строителни чертежи и чертежите на останалите специалности, придружаващи архитектурния проект;

- координатите на осовите точки около района на обекта или при наличие на изградена трасировъчна или строителна мрежа, координатите на точките от тези мрежи.

При липса на координати се използват данните от ъгловите и дължините карнети на осовата мрежа.

4.5.3. Общ сборен план на осите на сградите и съоръженията

Общият сборен план на осите на сградите и съоръженията се изработва в мащаба на ТП или РП. На същия се нанасят и аналитично задават:

- геометричните връзки на проекта с осовата или строителната мрежа. Необходимо е тези връзки да бъдат минимум, за да бъде проектът еднозначно привързан към регулационния план на населеното място;

- главните оси на съоръженията и аналитичните данни за връзките между тях, като ъгли на завъртане и разстояния;

- контурите на сгради, с означени разстояния по фасадите и връзката им с главните оси на сградата;

- ширините на фугите между отделните секции на сградата;

Всички данни в сборния план са аналитични. По изключение се допускат графични данни само за първоначалното привързване на проекта с регулационния план.

4.5.4. Аналитично решение на проекта

След изработване на общия сборен план на осите, се прави аналитично решение на проекта, който включва:

- определяне проектните координати на чупките на сградите и съоръженията и точки от главните оси в геодезическа координатна система на обекта;

- проверка за затваряне на конструкциите по отделни секции;

- координатен регистър с проектните координати на точките от сградите и съоръженията.

Геодезическата координатна система на обекта може да съвпада с държавната или да е локална.

При големи и сложни съоръжения, проектните координати на точките могат да се определят в координатна система на строителните оси на обекта и след това да се трансформират в координатната система на трасировъчната мрежа.

4.5.5. Трасировъчни данни

Най-често използваните начини за трасиране на сгради и съоръжения са чрез полярни, чрез правоъгълни координати или чрез пресичане на створове.

Фиг. 4.5

При трасиране с полярни координати, трасировъчните елементи са ъгъл b и разстоянието S. На фиг. 4.5 точки А и В са от трасировъчната основа, точка Р от съоръжението.

Трасировъчните данни се изчисляват по формулата:

, (4.13)

При трасиране с правоъгълни координати точки А и B са точки от трасировъчната мрежа, а точка Р - от съоръжението.

Фиг. 4.6

Трасировъчните данни са абсциса а и ордината h. Абсцисата а е със знак (+), когато е между точки А и В, а ординатата h е положителна, когато е в дясно на приетата посока AB на трасиране. Първо се изчисляват ъгъл a_A_B, S_AB, S_AP и a_AP по (4.13), а след това трасировъчните елементи а и h или b и h по формулите:

, (4.14)

където: S_AB e разстоянието между точки А и В.

От формули (4.13) и (4.14) могат да се съставят трасировъчни данни за трасиране чрез права или линейна засечка.

При трасиране чрез пресичане на створове, трасировъчните данни се изчисляват по следния начин:

На фиг. 4.7 точки А и В са от трасировъчната основа, а точки О₁ и О₂ - от съоръжението (обикновено някоя строителна мрежа).

Координатите на пресечната точка Р на оста със страна от геодезическата мрежа се определят по формули (4.15).

Фиг. 4.7

, (4.15)

От координатите на точка А аналогично на (4.13) се изчисляват трасировъчните елементи S_AP и j. Когато строителна ос пресича две страни от трасировъчната мрежа, същата може да се фиксира само с пресечните си точки.

За някои възлови точки от съоръжението и главните му оси е необходимо да се изчислят и контролни трасировъчни данни.

За сграда или съоръжение, максималният брой на точките с трасировъчни данни не може да бъде по-голям от броя на чупките или осите на сградата или съоръженията.

При наличие на електронни тахиметри могат да не се изчисляват трасировъчните данни, но е задължително да има координатен регистър с проектните координати на точките от съоръженията.

4.5.6. Трасировъчни чертежи

За по-малки обекти или единични сгради, трасировъчният чертеж се оформя заедно с общия сборен план на осите. Трасировъчните данни се надписват върху самия чертеж или се оформят в таблици на чертежа. Когато трасировъчните данни се оформят като таблици, трябва да бъдат номерирани всички точки, за които се дават трасировъчни данни.

За големи обекти и съоръжения, трасировъчния план може да се изработи на няколко чертежа, като на сборния план на осите се дават трасировъчните данни само за трасиране на главните оси на отделните съоръжения.

За отделни важни възли от сградите и съоръженията, трасировъчните чертежи могат да се изработват и в по-едри мащаби.

В приложение 4.16 се дава трасировъчен план на сгради и алейна мрежа на част от квартал чрез полярни и правоъгълни координати, а в приложение 4.17 - чрез пресечните точки на строителните оси на сграда със страните на геодезическата трасировъчна мрежа.

5. ВИСОЧИННО ТРАСИРАНЕ

5.1. Общи положения

5.1.1. С височинното трасиране на главни и характерни точки от техническите и работни проекти за вертикално планиране се завършва пространственото определяне на проектното им положение върху местността с точност 0,01 m.

5.1.2. Процесът на височинното трасиране се състои в последователно трасиране на основните точки и наклони, даващи главните направления на оси и повърхнини, трасиране на подробните точки и контролни измервания за проверка на достигнато проектно положение и евентуална корекция.

5.1.3. Всички елементи от нивелетния и работен проект могат да се трасират самостоятелно от изчислените за целта аналитични данни (абсциси, ординати и проектни височини).

5.1.4. Височинното трасиране се извършва в Балтийска височинна система като за изходни се използват височините на посочените в работните проекти нивелачни репери. При наличието на изходни репери в Черноморска височинна система, височините им да бъдат приведени към Балтийска височинна система.

5.1.5. Относителни изходни коти се използуват само за единични сгради или малки обекти, разположени в планински условия или отдалечени от населени места и когато липсват геодезически точки с известни пространствени координати.

5.2. Технически проект или Работен проект

5.2.1. Осови точки

Трасираните с регулационния план осови точки, оформят направленията на транспортните комуникации в населеното място.

Височинното положение на осовите точки е определено чрез нивелетния проект и би следвало да е запазено същото и във фаза Работен проект.

На местността осовите точки се трасират височинно чрез геометрична нивелация, с техните проектни стойности, съгласно работния проект на улицата, там където няма такъв, съгласно нивлетния проект.

При окончателно завършване на пътните работи за полагане на настилката се прави повторна нивелация. Разликите в проектните височини трябва да са по-малки от 4 mm.

5.2.2. Осови линии

Чрез пространственото трасиране на осовите точки се получават участъци от улицата, които формират нивелетни прави и вертикални криви. Задължително се трасират точките на смяна на наклоните, в случаите когато не се развиват вертикални криви. След това се пристъпва към пространствено трасиране на подробните точки (Х, У, Н), които имат едни и същи номера в трасировъчните карнети и работните проекти за вертикално планиране на улици и кръстовища например приложение 4.2 и приложение 4.5.

5.2.3. Вертикални криви

Надлъжните профили съдържат данни за местоположението на главните точки на вертикалните криви: начало, среда, край, най-висока или най-ниска точка в кривата (НК, СК, КК и В) и за техните проектни височини. На местността се установява ситуационното положение на главните точки чрез трасиране на уличните оси.

Вертикалните криви се трасират чрез проектни височини на главните и подробните точки. За подробните точки във вертикалната крива се изчисляват ракордираните коти по формула 4.4. Тези коти се трасират както проектните коти на главните точки. За по детайлно очертаване на вертикалната крива се изчисляват ракордирани коти за кръгли абсциси Х, които се трасират от т.В, НК или КК в зависимост от конкретния случай (фиг.4.2).

5.2.4. Ъгли на квартали

Височинното положение на върховете на кварталите се установява след пространствено трасиране на работните проекти на кръстовищата. В хоризонтално положение ъглите на кварталите се трасират чрез отстъпките от дворищно трасировъчния карнет. Чрез геометрична нивелация или нивелация на профили (надлъжни и напречни) се определя проектното им положение върху местността, приложение 4.7 и приложение 4.8.

От същите чертежи могат да се трасират направленията на бордюрите.

От установените проектни нива в оста и бордюрите, чрез работните коти, съответстващи на конструкцията на настилката, се оформя терена до достигане котата на пътното легло. От кота пътно легло по направление на бордюрите се излива подложен бетон,върху който се монтират бордюрните камъни, съобразно проектното им ниво, непрекъснато проследявано и установявано чрез нивелация.

Ако тротоарът ще се настила с асфалт, при установено вече проектно положение на бордюрите и съгласно работния проект на кръстовището, се оформя тротоарното легло. Водещите бетонови ивици се трасират върху подложен бетон, както бордюрите. Чрез нивелация на водещите ивици се установява регулационната линия на проектното й ниво.

След уплътняване на основата на настилката на пътното платно се прави подробна нивелация, с която се преизчислява работната кота до проектното ниво, така че с полагането на плътния асфалтобетон да се получат проектните повърхнини, риголите и уламите. Ако полагането на асфалта се извършва с машини,точките,чието положение ще се определя чрез нивелация, се фиксират с боя върху неплътния пласт асфалт, по направление на “водачите на машините“, успоредно на оста на улицата. Точките се маркират през 4,5 или 10 метра, ако конкретните условия не изискват други разстояния.

За височинното трасиране на улици и кръстовища, без работни проекти, могат да се използват трасировъчни карнети, изработени на базата на нивелетния проект и дворищно трасировъчния карнет, върху който, би следвало проектните височини на върховете на кварталите да се обозначат със син туш.

5.2.5. Площади

Трасират се като предварително се възстановява местоположението на върховете на квадратите от извършената площна нивелация.

Частите от площадното пространство, които изпълняват функциите на улични платна и кръстовища се трасират като такива.

Определят се ситуационно и трасират височинно стъпала, бордюри, плочници, зелени площи, дъждоприемни оттоци и др.. Когато повърхнината на площада или част от нея е равнина, тя се трасира по начина на перпендикулярни прави или друг подходящ, съобразно ситуацията и нивата в площада начин.

5.2.6. Сгради

Сградите се трасират съобразно работния проект за вертикално планиране и трасировъчния план за обекта, с абсолютни надморски височини. Като изходни репери се използват посочените в работния проект, ако те са много отдалечени от обекта се пренасят коти от нивелачния репер до нов изходен репер в близост до обекта. Проектната височина на новия репер се определя чрез геометрична нивелация при спазване на всички нормативни изисквания.

Всички промени и конкретни решения следва да се отразяват в заповедната книга на обекта.

5.2.7. Спортни съоръжения и зелени площи

Височинното трасиране се извършва съобразно работните проекти за вертикално планиране. Особено внимателно се трасират дренажните системи и подравняването на полетата на игрищата, пистите и ядрата за отделните спортове предвид малките проектни наклони. Ако конкретните условия изискват може да се приложи прецизна нивелация.

6. АВТОРСКИ НАДЗОР

6.1. Авторски надзор се упражнява на всички строящи се обекти от започване на изграждането до достигане на проектната мощност (въвеждане в действие на обектите с извънпроизводствено значение).

6.2. Съобразно характера и сложността на обектите авторският надзор е постоянен или периодичен.

6.3. Авторският надзор се осъществява от проектанта, като задълженията за неговото извършване се уреждат с договора за проектиране.

6.4. Видът на авторския надзор и начинът на неговото заплащане се уреждат с отделен договор.

6.5. Предписанията на органите на авторския надзор във връзка със спазването на утвърдения проект са задължителни за изпълнителя и инвеститора.

6.6. Органите на авторския надзор вписват състоянието на строителството и нарежданията си в заповедна книга на обекта.

6.7. За завършването на обекта, подобекта или етапа изпълнителят и инвеститорът подписват констативен акт, с който установяват:

- Съответствието на обекта, подобекта или етапа с проектите, техническите изисквания и други условия на договора;

- Резултатите от извършените проверки;

- Изпълнителите представят на инвеститора изпълнителни чертежи преди подписването на констативния акт;

- За поддържане на кадастъра и архива инвеститорът предоставя на общините изпълнителните чертежи на подземните комуникации, на сградите и съоръженията.

7. ПОПЪЛВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ

7.1. Общи положения

Плановете за вертикално планиране подлежат на попълване и поддържане в периода след одобряването им.

Попълването и поддържането на плановете за вертикално планиране се изразява в своевременно внасяне в тях на одобрените градоустройствени промени, и съхраняването им в добро състояние, с което се осигурява пълна техническа документация за височинното изграждане на населените места.

В случаите, когато профилите, схемите, картограмите и други документи са повредени, поддържането прераства в обновяване, като се изработват нови оригинали и копия.

На попълване и поддържане подлежат нивелетните и работни планове за вертикално планиране.

7.2. Подготвителни работи

Подготвителните работи се състоят в проучване на планове и документи, оглед на местността и анализ на резултатите от тях.

Проучването обхваща: промени в прогнозите за развитие на населеното място, обезпеченост с геодезически и градоустройствените планове и тяхното състояние.

С проверката на местността визуално се установява необходимостта от промени във височинното положение съобразно с промени в градоустройствените планове, оглеждат се променени трасета на обществения транспорт и състоянието на уличните настилки и др.

Цялостното проучване завършва с анализ на съществуващия план за вертикално планиране и заключение за неговата ползваемост, в резултат на което се взема решение за поддържане и попълване, обновяване или изработване на нов план.

7.3. Проектиране на техническия или работен проект

При проектирането се търси оптимално решение в пространственото положение на новите елементи на съществуващите сгради, изградени улици, обкръжаваща среда и инженерната инфраструктура.

С напречни профили се илюстрират новопроектирани елементи и взаимното им положение с прилежащите сгради, тротоари, пътни платна, подпорни стени, зелени площи и др.

Новосъздадени улици по одобрени регулационни изменения се свързват височинно със съществуващи улици. По изключение, за къси разстояния могат да се ползват наклони превишаващи максималните и минимални стойности, за да не се променят одобрените нивелети на съществуващи улици.

В схемата за вертикално планиране измененията в уличните регулационни линии се означават със син цвят. Промените на проектните височини, стойности и посоки на наклони, ограничения на вертикалните криви се нанасят със зелен цвят. С наклонени зелени кръстчета се унищожават променените цифри и линии на наклони, а променените улично регулационни линии - със сини кръстчета.

При проектиране на улични кръстовища се търси освен удобна за транспорта и водооттичане повърхнина, но и оптимално съотношение между радиуса на закривление и ширина на тротоарите. При закривлението се препоръчва използването на преходни криви (клотоида, кубическа парабола и кошова крива). При улици с релсов транспорт, за да не се намалява ширината на тротоара и за създаване нормални условия за движение на транспортните средства и удобства на пешеходците, също се препоръчва използването на преходни криви.

Картограмата за земни маси не се поддържа.

По окрупнени показатели се съставя приблизителна количествена сметка за стойността на мероприятията предвидени при поддържането на плана за вертикално планиране.

Съставя се допълнителна обяснителна записка, която обхваща анализ, мотивировка на възприетите решения и други данни.

Вертикалното планиране на площадите се извършва съгласно новите градоустройствени разработки, като се съобразява със съществуващите сгради, плочници, скулптурни фигури и др. В случай, че с градоустройственото решение се акцентира нов проектен обект, вертикалното планиране го обосновава със съответна повърхнина.

Проектните повърхнини на кварталите се избират съобразно новото градоустройствено решение и обхващат цялата им територия. Изключения се допускат само при дооформяне на изградени комплекси и улици, където вертикалното планиране може да бъде частично. Съблюдава се височинното положение на съществуващи сгради, стълбища, тераси, спортни и детски площадки, зелени площи и др.

8. ОПАЗВАНЕ И ВЪЗПРОИЗВОДСТВО НА ПРИРОДНАТА СРЕДА

В обяснителните записки към техническите и работни планове за вертикално планиране се съдържа раздел за опазване и възпроизводство на природната среда. В него са поместени указания за:

- благоустрояване и покриване с настилки на улици, терените, които са източници на прах;

- предпазване от замърсяване на почви при строежи в съседни терени;

- предпазване от повреди на съществуващи дървесни насаждения в тротоарите и зелените площи, като се облицоват при нужда с дървен кофраж, както и начини за запазване на дървета попадащи в изкопи и насипи;

- изземване на хумусния пласт на почвата от платната на новооткрити улици или от райони - обекти на работни планове и начини за изместването му.

Вписват се данни от проверки извършени с цел да не се замърсяват водоприемници и брегови ивици от непречистени отпадъчни води.

За мероприятията по опазване и възпроизводство на природната среда да се съставят стойностни сметки. В тях се отразяват и разходите, направени за отнемане, товарене, извозване, разтоварване, депониране на хумусния пласт в най-близките депа, посочени от общината. Отнемането на хумусния пласт се прави задължително за големи по площ строителни обекти.

9. ТАБЛИЦИ И ПРИЛОЖЕНИЯ

* Означените в приложенията със звезда мащаби са проектните.

						Таблица 2.1
КЛАСИФИКАЦИЯ НА УЛИЧНАТА МРЕЖА
Степен	Клас	Функционалност	Обслужване	Режим на движение	Начин на обслужване	Паркиране
Първостепенна улична мрежа	I А I Б	Скоростни градски магистрали	големи градски части, отдалечени територии	Скоростен непрекъснат	само чрез локални платна	не се допуска
	II	Градски магистрали	няколко района, отдалечени територии, главни и вторични градски центрове	Прекъснат	чрез локални платна и много ограничено директно обслужване	не се допуска
	III А III Б	Районни артерии	жилищни и производствени райони, главни, вторични и районни центрове	Прекъснат	ограничено директно обслужване	допуска се по обособени ленти и уширения
	IV	Главни улици	селищен център и останалата територия	Прекъснат	без ограничения	допуска се, целесъобразно е в обособени ленти и уширения
Второстепенна улична мрежа	V А V Б	Събирателни улици	Жилищни и производствени подрайони или територии	Прекъснат	без ограничения	допуска се, целесъобразно е в обособени ленти и уширения
Второстепенна улична мрежа	VI А VI Б	Обслужващи улици	Жилищни и производствени групи	Прекъснат	без ограничения	без ограничения, при интензивно застрояване, в обособени ленти и уширения

						Таблица 2.3
ТЕХНИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ОБЕКТА
Профил клас	J_min %	J_max %	R_Vmjn	R_Amjn	Дължина на улицата L	Изкоп V_и m³	Насип V_н m³
1 ІV	1,05	4,50	1000	2500	245	145	216
2 V	0,52	3,43	1000	1500	472	1080	570
3 VІ	0,40	5,55	1000	1500	375	276	244
4 VІ	0,43	6,10	500	1000	256	145	150
5 VІ	0,40	8,50	500	1000	310	186	191
6 VІ	0,90	9,02	500	1000	244	152	22
				Всичко:	1902	1984	1393

	Таблица 3.1
	Стойности на n от формула 3.1
n	Форма на водосъбирателен басейн и наклон на терена
8	Кръгла форма и наклон над 10%
6	Средни условия
5	Продълговата форма и наклон до 4%
4	Силно продълговат басейн и наклон до 1%

	Таблица 3.2
	Стойности на ψ от формула 3.1
ψ	Вид на покритието
0,90	Покриви на сгради
0,90	Асфалтови улици
0,80	Паваж със запълнени фуги
0,60	Паваж без запълнени фуги
0,40	Макадамова настилка
0,15	Градини и затревени площи

Таблица 3.4
Стойности на φ от формула 3.3
1(km)	1	2	4	8	12	16	20	25
Местност	1	2	4	8	12	16	20	25
Равнинна	0,125	0,100	0,075	0,050	0,035	0,025	-	-
Хълмиста	0,160	0,140	0,110	0,075	0,050	0,035	-	-
Планинска	0,200	0,180	0,150	0,100	0,075	0,050	0,035	0,025

	Таблица 3.5
	Стойности на υ от формула 3.5
υ	Вид на стените и дъното
0,08	Твърде гладки (цимент и др.)
0,16	Гладки (тухли и дялани камъни)
0,46	Груба каменна зидария
0,85	Канали с облицовка от камъни
1,30	Канали – необлицовани
1,75	Канали – необлицовани и обрасли

Таблица 3.6
Минимални радиуси на връзките в пътни възли
V km/h	60	50	40	30	25	15
R^ m	1250	800	350	250	250	250
R^v m	1250	650	250	200	200	150

	Таблица 3.7
Височина на светъл отвор на подлез
Вид движение	h (m)
Автомобилно	4,70
Трамвайно	5,50
Ел. жп линии – в гаров район	7,00
Ел. жп линии – извън гари	6,80
Жп линии – в гаров район	6,50
Жп линии – извън гари	6,00

	Таблица 3.8
Дебелина на конструкцията при надлез
Широчина светъл отвор (m)	Дебелина конструкция (m)
8	0,80
10	0,90
12	1,10
16	1,30
20	1,50
24	1,50

Таблица 3.9
Минималните допустими покрития и разстояния за взаимно приближаване (светъл отвор) на подземни проводи и съоръжения
Наименование на провода		Минимални допустими покрития	Силнотокови кабели	Слаботокови кабели	Телефонни блокове	Топлопроводи	Газопроводи	Водопроводи	Канализация
Силнотокови кабели	до 10 kv	0,60	-	1,00	1,00	2,00	1,00	1,00	1,00
Силнотокови кабели		0,80	-	1,00	1,00	2,00	1,00	1,00	1,00
Слаботокови кабели		0,50	1,00	-	1,00	0,75	0,75	1,00	1,00
Телефонни блокове		0,50	1,00	1,00	-	1,50	1,50	1,50	1,50
Топлопроводи		1,30	2,00	0,75	1,50	-	1,75	2,00	2,00
Газопроводи		1,30	1,00	0,75	1,50	1,75	-	2,00	2,00
Водопроводи		1,50	1,00	1,00	1,50	2,00	2,00	-	2,00
Канализация		2,00	1,00	1,00	1,50	2,00	2,00	2,00	-

Забележка:	Минималните допустими покрития за:
	- ел. кабели до 35 кв при пресичане на улично платно	- 1,0 m
	- маслонапълнени кабели с напрежение 110-120 кв	- 1,5 m
	- камери на топлопроводите	- 0,1 m